Христо Ботев

Странник

Бързай, странник, върви скоро

къща бащина да стигнеш,

пред къщата играй хоро,

през хорото ти ще минеш.

"Добре дошел", ще ти кажат

деца, баби и подевки;

а момите - те играят

подир дружкини засевки.

Няма нищо! Други зема

тази, що си нявга любил;

но и за теб моми има:

бог не си с камъни бил.

Ще излезе стара майка

да посрещне мила сина,

ще заплаче, ще завайка:

"Син дочаках от чужбина!"

Ще прегърне мъжка снага,

а ти нейни стари кости;

ще чуйш майчина си тъга,

ще чуйш нейни думи прости.

Ще чуйш, ала недей плака,

първо либе че сгодили,

друга вест те тебе чака -

за баща и братя мили!

Турци тейка ти убиха,

братята ти и двоица

полежаха, па изгниха,

отровени във темница.

Но то нищо! Ти да си жив,

баща скоро ще да бъдеш, -

бог е добър и милостив,

а ти трябва род да въдиш.

На, че плачеш! Ех, жена си!

За жени е плачът даден,

за жени, за сиромаси:

ти не си ни гол, ни гладен.

Речи тамо: "Бог да прости",

на попове по патрихил,

на трапеза свикай гости,

пък бъди, какъвто си бил!

Земи жена хубавица

или грозна със имот;

народи рояк дечица

и с сюрмашки ги храни пот.