Странник от Христо Ботев

Не са много сатиричните стихотворения на Христо Ботев. Те са така

наречени, но всъщност количеството сарказъм в лирическите му творби

е малко. Те са в действителност просмукани с много гняв, порицание

и с една невероятна и нечовешка любов към народа и към родината.

Обектът за изобличение в стихотворната сатира на Христо Ботев е

робското примирие и апатия у народа. След безкрайните нещастия

волята, нравствените и човешките му ценности са потъпкани.

В стихотворението си Странник Ботев страстно показва борбата

срещу всички и всичко, което възпрепятства освобождението. Там

сатиричният герой е човекът с еснофска психика. Авторът определя

живота му като скотско съществуване и от целия текст на творбата

струи презрението на поета към него. Никой друг творец в историята

на литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи

на упрек върху народа. Христо Ботев си е спечелил такова право със

саможертвата си в името на родината. Затова той е способен да залее

народа си с непрощаваща ирония, която е резултат единствено от

огромната му любов към всичко родно.

Поетът неслучайно е избрал за заглавие на стихотворението си

думата странник, тя носи огромен идеен и емоционален заряд. Тя

показва откъснатостта на този човек от родната му действителност,

незаинтересоваността му от събитията около родното му семейство и

град и егоистичността му в търсенето на добър живот. Този човек

се отрича безгласно от исторически заложените ценности на българския

народ: родолюбие, привързаност към дома и семейството, свободолюбие

и твърдост в отстояването на националната чест. Затова и той е

странник, който остава без лице и без характеристика. Ботев го ползва

като обобщение на всички онези българи, които са загърбили обществените си задължения и са се отдали единствено на личните си цели.

В стихотворението Странник долавяме печалната съдба не само

на един човек, а на хиляди българи ,та дори и на цяла една страна.

Усещаме драмата на цял един народ, захвърлен на неизвестността.

Сатиричната структура на стихотворението е малко по-комплексирана

от тази на останалите му творби. Тя предизвиква противоречиви

преценки у читателя, макар че в крайна сметка обектът на Ботевия

сарказъм е ясен това е стремежът към по-добър личен живот, което обаче

изисква абсолютно загърбване и отричане от нравствените и обществените

принципи.

Сатиричният герой на Ботев е абсолютно безличен. В нито един

момент от творбата поетът на му дава думата и не го описва. Той просто

слуша гласа на автора, който говори някак необичайно. Читателят хем