Страни в митническите правоотношения. Митнически посредник /агент/. Процедура за получаване на сертификат на митнически посредник

Въведение същност на представителството

Представителството е правен институт, които води началото си от римското право, но поради ограничения стопански оборот по онова време се допускало като изключение в гражданските отношения при установяване на владение и при някой вещни сделки. В съвременния си вид се развило много по-късно, когато икономическите отношения навлизат в етапа на капиталистическото си развитие. То постепенно се разполага в правото като цяло и навлиза в почти всички правни отрасли.

Освен по икономически причини представителството се е наложило в социалната действителност на обективно и субективно основание. В ежедневния граждански обмен правните субекти, въпреки желанията си да действат с правни последици за себе си" се оказват в обективна невъзможност да сторят това. Тя може да се изрази в невъзможност да се преодолее разликата между мястото, на което се намира субекта и мястото, на което трябва да се извършат действията; или невъзможност да се преодолеят препятствия в пространството до настъпването на момента за действие; и пр. При други случаи, препятствията са от субективно естество, като например, липса на умение за извършване на необходимите действия; липса на професионален опит; липса на дееспособност (при малолетни и запретени) и пр. Във всички тези и други подобни на тях случаи представителството се оказва социално необходимо и юридически оправдано за уреждане отношенията между правните субекти.

В различните му варианти понятието за представителството често съчетава признаците на различни явления, които имат малко общи белези. Така например, едно е гражданското представителство, друго е житейското разбиране за него, доста по-различно е проявлението му в търговското право. В публично-правните отрасли (конституционно, административно, финансово и пр.) представителството