СТРАНДЖАТА - СТРАДАЛЕЦ И ГЕРОЙ

(ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБРАЗА)

Повестта Немили - недраги е художествен израз на една епоха, изпълнена с трудности и лишения, с мизерия и недоимък, но и с истински патриотизъм и неугасваща вяра в реалността на свободата. Сам свидетел на събитията, писателят изгражда света на българската емиграция, в която робството е реалност, а свободата мечта. Свят, населен с горди личности, осъзнали, че житейският им път на достойни хора е свързан за винаги с борбата за свобода на родината.

Най-обаятелният образ в повестта е Странджата. Вдъхновената реч на знаменосеца е идейно-емоционален център в произведението. Чрез нея, Вазов разкрива идеалите и стремежите, смисъла на мизерното съществуване на всички българи, живеещи далеч от родината и бленуващи нейната свобода. Странджата припомня на хъшовете битките и славното минало. С болка и тъга посочва мрачното настояще и с вяра и оптимизъм говори за бъдещето. Вълнуващото слово на Странджата припомня на неговите братя по съдба защо страдат, защо гладуват и мизерстват, защо живеят.

Разпрата между Димитрото и Мравката, възникнал при незначителен повод, разделя сплотеното хъшовско семейство.Огорчен и притеснен от свадата, Знаменосецът се намесва, за да усмири хъшовете. Засегнато е достойнството на един от тях, а това е най-ценното, което той притежава. Странджата знае, че разединението и озлоблението са пагубни за делото, на което е посветил живота си. Той успява бързо да укроти достигналите до бой приятели, не защото е собственик на кръчмата, а защото е най-уважаваният и най-мъдрият от тях. Желанието да подкрепи братята си, без да наскърби някого, той започва своето слово с обръщението Братя мили!

Значението на думите и инверсията изразяват топлите искрени чувства на стария хъш. Той внушава на другарите си, че са не само братя по съдба (немили-недраги), но и братя по идеали, затова всички заедно трябва да забравят дребните недоразумения и да се посветят на хъшовските светли идеали. Треперещият глас и разтрепераната ръка свидетелстват за голямо вълнение. Думите му разкриват неговата мъдрост, чувството му за справедливост и благородство. Те успокояват духовете и връщат реда в кръчмата. Да живее Странджата храбрия наш знаменосец възторжено викат хъшовете. В този възглас се усеща обичта и уважението към стария хъш. Странджата е дълбоко развълнуван. Той говори за миналото, за вярата на хъшовете в собственото им достойнство, уверява ги, че тяхната борба в Балкана е оставила следа, събудила е духа на българина. Хъшовете са изпълнили своя човешки и патриотичен дълг и трябва да бъдат доволни с това.

По-късно Странджата с горчивина се спира на тъжното им настояще в чуждата и негостоприемна страна. Реторичните въпроси Кой ни зачита?, Кой ни признава? достигат до сърцето на всеки хъш. Той не ги задава, за да събуди болката, а за да намери лек за нея. Знаменосецът припомня идеалите, на които са се посветили неговите братя. Те не са свързани с материални блага, а с духовни стремежи. Хъшовете не се борят за имоти и пари, а за свободата на отечеството: Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си Ние нямаме потреба от имоти. На везните са поставени ценности от различен порядък: пари имот, живот кръв. Яркият контраст между богатството, като смисъл на живота, и жертвата в името на свободата, показва, че хъшовете са направили достойния избор. Гладният, изнурен хъш със съсухрено лице отстоява красотата на своя идеал, за които са дорасли само благородните хора: и найдем отплата, тя ще бъде освобождението на България.

Но мечтите на хъшовете в този момент са поставени в клетка. Тежат мизерията, бедността, изолацията, бездействието, забравата. Думи като глад, немили-недраги,