Странджа

Флора
В растителността на парка, независимо от разнообразието на месторастенията, преобладават горите, които заемат 80% от площта му. Специфичният климат на Странджа е причина растителността в планината да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доблжават до понтийско - евксинската флора на Кавказ. Всъщност в Странджа са най - западните останки на тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност. Различията в орогрфските и особено в климатичните условия на територията на парка, създават особена екологична обстановка, при която са отделени два горски района - на черноморското крайбрежие на юг от град Царево и район наа вътрешна Странджа. Липсата на големи превишения предопределя отсъствието на поясно разпределение на растителността. Поради това експозицията на терена и отдалечеността от морето са решаващи за растителните видове по групи растителни съобщества :
- прибрежни гори - край пясъчни дюни , блата, лонгози в долните течения на реките;
- източно - букови и горунови формации с подлес от вечнозелена понтийско-евксинска растителност;
- източно - букови формации във високата част на парка (500-700м н.в.);
- ксеротермични дъбови гори с или без останки от средиземноморска растителност;
- останки от маквиси и гариги;
Най - интересни от флористична и природозащитна гледна точка за България и Европа са източно - буковите формации с примес от горун и по - рядко с благун, с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти. Флората на Странджа е конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове, с висока природозащитна стойност. В парка се срещат 1665 вида висши растения (47% от видовото богатство в страната) .Българските ендемити са три броя: Anthemis jordanovi Stoy et Acht., Saponaria strandjensis D.Jord., Veronica turrilliana Stoy et Stet Балканските ендемити са 7 броя, реликтите са 32 вида, редките по степен на зстрашеност са 56 вида, а застрашените са 110 вида. Изключително рядък за тези гори е тисът(Taxus baccata). Установени са 5 негови находища в планината. Особенно ценни за флората са Странджанската зеленика, странджански дъб, кавказка иглика, багрилна звъника, калуната, понтийското бясно дърво, червената пираканта, колхидски джел, странджанска боровинка.

Фауна
Заедно с прилежащото крайбрежие странджанският район е един от най - богатите на животински видове в страната. Земноводните и влечугите са 32 вида, от които 18 защитени. Сред тях са : вдлъбнаточел смок, змиегущер,леопардов смок, дъждовник, сухоземна костенурка. В реките на Странджа живеят 40 вида риби като : речна пъстърва, кримска мряна, резовски карагьоз, лупавец, брияна, див шаран. Впечатляващо е птичето богатство в парка. Над територията преминава прелета на птиците Via Pontica и поради това броят на птиците е 261вида, а само на гнездящите е 124, откоито 17 са включени в Червената книга: Египетски лешояд, черен щъркел, бухал, скален орел, земеродно рибарче. Описаните бозайници в парка са 54вида, като в Червената книга са 6 вида : златка, пъстър пор, видра, невестулка. Популацията на вълка е около 20 броя, а на чакала над 2000.

Защитени природни обекти
На територията на парка се намират 5 резервата, 12 защитени местности, 9 природни забележителности, вековни дървета.

Резервати
Силкосия
Това е първият резерват в България, обявен през1933година като строго охранителна държавна гора "Горна Еленица-Силкосия". По - късно площта е редуцирана и остава само района на Силкосия-396,5ха. Тук се срещат 260 вида висши растения и повече от 50 животински вида. В резрвата са установени 16 бр. реликтни и 3 ендемични растения. Впечатляващи са чистата букова гора със зеленика като подлес и други вечнозелени растения.
Биосферен резерват "Узунбуджак"
На площ от 2581,5 ха, това е най-големият и най-представителния резерват в Странджа. Наименованието "буджак" е с турски произход и означава кът, тихо място - така се именуват меандрите , които образува Резовска река в този район -Големият буджак, Малкия буджак.