История

Странджа е планина с хилядолетна история, съхранила в земите и в духовните си пространства наследството на няколко цивилизации.
Най-старите следи от живот в планината - каменни брадви и керамични фрагменти, открити на Ахтополския полуостров, датират от новокаменната и меднокаменната епохи (6 3 хил. пр. Хр.).

Наричана през вековете Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, по редица причини Странджа остава почти непозната в историко-географско отношение за античния свят.

През ранножелязната епоха (Х V в. пр. Хр.) траките изповядват религиозните си култове на открито, най-често сред скалите. В основата на тези вярвания е почитането на слънчевия бог, вкоренено у тях още през бронзовата епоха. И до днес тази вяра е съхранена в Странджа в запазените скални светилища, долмени и жертвеници, в архаичните фолклорни обичаи.

Една от най-съществените особености на планината и нейното крайбрежие е присъствието на мегалитната култура. От времето на траките са останали пръснати из цяла Странджа каменни гробници, познати с името долмени. Изградени са изцяло от огромни няколкотонни каменни плочи. Учудващо добре оцелели през хилядолетията, за съжаление много от тях са унищожени през цивилизования ХХ-и век от иманяри или от невежество. Проучените в Странджа долмени датират от -во хил. пр. Хр.

На 3 км югозападно от гр. М. Търново се намира най-известният паметник на древната тракийска култура в Странджа куполната гробница-светилище в м. Мишкова нива. Тя еволюира през вековете от долмен с крепида и земен насип до монументално светилище-мавзолей. Доизградено през римската епоха ( - в. сл. Хр.) с огромни мраморни блокове, то е използвано като място