Животът на всеки човек е верига от събития.Независимо от това,дали те са приятни или не,могат да ни дадат важни житейски уроци.Понякога,когато съм прекалено разтроена или безмилостно ядосана,тайничко се питам "Нужно ли е да се сблъскваме с неприятности?" и тъкмо се замисля и познайте,в ума ми прищраква нов въпрос "Не може ли да се случват само хубави неща?",но не минава и минута и една бърза мисъл разбива всички мой питания "Ако няма несгоди,как ще оценим сполуките.." Сега ще ви разкажа една простичка,но поучителна история.

Става въпрос за една интересна сцена,на която станах свидетел преди доста време.Тя ми направи впечатление и ми даде повод за размисъл и изваждане на заключения.Не знам по каква точно причина си я припомних днес, но ми се прииска да Ви я разкажа.

В двора на детската градина до вкъщи,се навъртаха няколко кучета от онези, чиято порода определяме като улична подобрена.Появиха се едно по едно, а жените от персонала им подхвърляха храна.Постепенно всички от района свикнахме с тях.Най-напереният го кръстихме Роко-младо куче, на около две години, доста заядливо по характер. Лае всеки, който дори го погледне, понякога и налита, та му се случва да отнесе някой и друг незлоблив ритник.Лора е най-възрастната,много умно куче. Като им насипят пазачите храната, тя си избира най-хубавите парчета, грабва ги и ги отнася някъде. И така, първо прави по няколко тегела към секретното си скривалище с военновремени запаси, едва след това се приобщава към общата трапеза.Мечо си е скитник по душа и крадец.Точно затова местните си упражняват върху него уменията за стрелба с въздушна пушка. И явно понякога го уцелват, защото се случва да се прибере със забити в козината му сачми.Но той си е упорит, не устоява на изкушенията и много не му пука, дали ще го гърмят, дали ще го уцелят.И други кучета се навъртат,но тези тримата са тарторите.

Та един ден, както си се разхождах около градината, гледам по улицата край оградата минава някакъв мъж. И води със себе си куче немска овчарка ама от онези, едрите. Кучето си върви спокойно покрай стопанина си и дори не поглежда настрани,но нашите подобрени само като го видяха и направо побесняха.