СТРАДАНИЕТО , ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА В РАЗКАЗА ПО ЖИЦАТА НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

• ВЪВЕДЕНИЕ

Йовковите произведения са прекрасни уроци по красота и човеколюбие. В художествения свят на писателя присъстват и доброто , и злото , и грозното и възвишеното , и болката и вярата , и страданието и надеждата.

Разказът По жицата на Йордан Йовков е вълнуваща творба за безкрайното човешко страдание, за неугасващата надежда, за неумиращата вяра в доброто и спасението. Дори и в горестта, и в болката Йовковите герои съхраняват душевната си сила и вървят подир крехката диря на надеждата.

• ТЕЗА

По жицата е разказ за трагичното безсилие на един злочест баща да победи злото, сполетяло семейството му. Нещастните хора съзнават съдбовната си обреченост, но не могат да се примирят с нея. Човешката им воля за живот отказва да приеме истината. Водени от вярата и надеждата в чудото , те тръгват на път, за да търсят в бялата лястовица изгубеното щастие.

• ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ

Още първите редове на разказа ни доближават до човешката мъка. Съглеждаме я през проницателния и благ поглед на Петър Моканина , за когото не остава нищо скрито. Пред добруджанския овчар е застанал един от онези сиромаси , на които целият живот е мъка и борба с неволята. Това е дълбоко запечатано във външния портрет на Гунчо, видян през погледа на Петър Моканина : .... ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът оръфан, потурите също. Беше бос. Тези художествени детайли подсказват , че сиромашията е негова съдба.

Сиромашкото облекло , плахият поздрав, разсеяният поглед и грижата в очите на Гунчо са белезите на една човешка драма , която добруджанецът вижда добре. Отпуснатият ръченик и мушнатите в пазвата ръце на жената , завитото с черга в летния зной момиче потвърждават предположението за тежка болест, подгонила семейството по белите добруджански пътища да търси спасение.

Внимателен и деликатен , виждайки грижата и стеснението на непознатия селянин , овчарят пръв подема разговор , за да помогне на човека : Ти май болно имаш?

Този въпрос с неправилен словоред стопля и отключва сърцето на другоселеца. Не пред всеки би се отпуснало изстрадалото сърце на нещастния баща, но той е усетил съчувствието и искреността. Много болка, нежност и мъка има в думите му.

Имам. Една момичка имам болна.

Грижата, мъката , страданието и слабата надежда са ключовите думи , определящи душевното състояние на Гунчо , а техен първи словесен израз са думите : Бе тя нашта каквато я ... остави я !

Покъртва разказът на изстрадалия баща. Животът е нанасял удар след удар върху нещастното семейство.

Не ни траят децата. Измряха ни две три още малки . Ей туй ни остана само ... А от некое време зачама. Няма нищо, а вехне .

останалото живо дете е единствената радост , светлина и надежда за измъчените родители.

Моканина слуша тъжния разказ на бащата като мълчалив мъдрец. Не се намесва в разговора, за да остави този страдалец да изплаче болката си , за да му олекне. Слуша не с любопитството на чужд човек, а с живата топлина на близък , който умее да жали , да разбира. Авторът сполучливо използва художествения похват разказ в разказ , за да разкрие трагичната участ на Нонка. Историята със змията е ретроспективно обяснение на болестта, сполетяла девойката. Чрез тази история авторът загатва за психологията на