Страданието в творбата Зимни вечери

Върху 2 части

Едно от най-ярките имена в българската поезия е това на Христо Смирненски. Въпреки краткия му житейски път той е оставил трайни следи в нашето творчество. Смирненски пише с дълбоко чувство на обич и любов.

В цикъла Зимни вечери са показани делниците и нерадостната съдба на бедните и на несретниците в капиталистическия град. За хората цякаш животът е замрял. Смирненски разкрива тъжната съдба на семейството и тяхната безпомощност и безнадежност. Той рисува картини от бедственото положение на хората, на жителите от крайните квартали

Вървя край смълчаните хижи

В море непрогледна мъгла...

Картините имат един и същи смисъл колко тежък, изпълнен със скръб и , глад, немотия е животът на тези хора. Жертви на една несправедлива система.В творбата е изграден контраст между нещо красиво и нещо грубо. Представена е картина на едно семейство. От мъка се е напил и ругае всички и всичко:

Завърнал се вкъщи безхлебен

Пиян пак- бащата ругай

Стига до чашката, защото е средство за забравяне. С мъка и негодувание подчертава безнравсвеността на едно общество, което допуска да има гладни и голи деца, чиито копнежи остават винаги празни:

Децата пищят и се молят

А вънка, привела глава,

Сред своята скръб и неволя

Жена проридава едва.

Сякаш децата са забравени от бога. На фона на човешкото страдание дори песните са тъжни, цигулката разплакана. Сред тези картини- чрез които се изобличава капиталистическият град и се разкрива социалната несправедливост звучи бодро. Звънът на чуковете от ковачницата, дето черни ковачи коват и звънът на труда внася ведър глас в тежката атмосфера на бедняшката улица. Циганите създават усещане за жизненост, човек, който се труди и то сърдечно. Вероятно изходът е в труда. Градацията обхваща жизнената сила на огъня. Той е символ на оптимизъм.

С голямо майсторство е отразена една действителност, която поражда протест в душата на читателя. Поетът умее да разкрие вътрешните преживявания на своите герои и с тива да загатне цялата драма на това общество.