СТРАДАНИЕТО В ПОЕЗИЯТА НА ЯВОРОВ НЕГОВОТО И НА НАРОДА

Поет на драматизма и раздвоението, певец на нощта, най-лирическият творец в българската литература. С тези определения с право се титулува голямата личност, вечнотърсещата красивото и светлото душа, поетът-новатор в редица насоки, наследени от много последователи - П. К. Яворов. Личността му е ярко явление в родното изкуство, животът му се движи по ръба на безумието и висшата мъдрост, както казва за него д-р К. Кръстев. Тази констатация важи с пълна сила за неговото творчество, изпълнено с навяващи ужас прозрения-картини, изтъкани от бездни, шемет, дим, вихър, скреж и мъгла. Поезията на Яворов въплащава драматично творческо търсене, вечна неудоволетвореност и неспокойствие. Той има подчертан ефенитет към философската проблематика и дълбоките духовно-психологически изживявания на личността. Идейното и естетическо развитие на автора определя промените в художествената му ориентация през различните периоди на творческата му биография. Търсенията на Яворов се коренят в многопосочни и различни фактори. Както всички творци след Освобождението, той е обзверен от родната действителност. Не случайно една от централните теми става описанието на трагичния сблъсък на идеала, мечтата, бляна с грубостите и бруталностите на живота. Родният град, семейното огнище, дните прекарани с баща му в обиколки из страната му позволяват да се докосне до най-жизнената, но и най-социално-онеправдана част от населението селяните. Безспорно влияние оказват борбите за обединението на Македония към цялостта на България и връзката на Яворов с известния революционер Г. Делчев. Силно потрисат съзнанието му разломените арменски емигранти, на които отделя специално място в поезията си. Безспорно рола има партриотичната и призивна поетика на Ботев, на който авторът искрено се възхищава. Като характер и душевност той е изключително ранима и чувствителна натура. Заедно с това той е буен, непримирим, вечно търсещ прекрасното в живота. Яворов съчетава в себе си взаимоизключващи се крайности и затова цял живот остава неразбран. Трагедията на живота му е, че той го осъзнава и го приема, но не разбира защо околните не искат да го оценят като пълноценно човешко същество. Болката му звучи във всеки ред, във всяка вибра от поезията му, станала огледало на буйния и неспокоен дух. В нея среща си дават всички противополжности на епохата: кръстосват се влиянието на социализма и индивидуализма, на руската социална поезия и модерните западни течения, оглежда се бурната действителност от края на 19 в. и се гърчи една самовглъбаваща се и страдаща душа, отекват призивите на националната революция и хайдушкия епос, сменени с гордо ридание на братските могили. Идейно-тематичните и естетически търсения на Яворов определят два периода в развието му като творец.Първият е свързан със социалната сфера, националните и обществено-политически конфликти, през които е пречупен човекът. Присъства социалната драма на личността, разкрита в неизменните и типични характери на националното битие и народната душа. Авторът се бунтува срещу всичко грубо, предубедено и тенденциозно, с което се доближава до големия поет П. П. Славейков. Отделя специално внимание на национално-освободителните борби, което се налага като последица от биографичните му човешки драматични