Нощ е ключова творба(1901),която дава възможност да навлезем в преживяванията на Яворов.Лирическият Аз се намира в особено състояние.Говори за хаоса и тревогата,която изпитва.Чрез нощните миражи Азът разбира,че има и друга страна на живота-още по-тъмна и загадъчна.Той се е затворил в себе си,изтощен от болезнените самоанализи и затова е много раним.

Азът е в трескаво състояние.Затворил пламнали очи,няма сън.Неговия разяден черен не мозък,а олово сякаш се разлива.По израза на Гео Милев кошмарът го държи в ноктите си-потиснат,безсилен и без надежда.Тогава в съзнанието му се появяват апокалиптични видения аз чезна и се сливам/с мъгли страхотни-задушливи,на Ада сякаш из недрата/стихийно блъвнати над мене.

В поемата наред с чудовищата ужасни се очертава и Триадата родина-майка-любима.За него те са като източниците на живот,който го закрепват здраво на Земята.Те държат будна и съвестта на поета,който се чувства виновен пред тях и иска да им се отплати.

Тогава тъмните преживявания и писъците отстъпват на втори план.В страданието се чува гласа на съвестта му,който го извежда от тъмния лабиринт:през тъмния прозорец/едва се мярка зрак-звездица(...)и аз една звездица имах/и тя,уви,така изчезна...Тази звездица безспорно е любовта,която изразява безбрежността на човешките стремежи,устремени към небето и непостижимото.

Отчаяният лирически Аз не забравя и дългът си към родината и се измучва да не прекрачи прага на позволеното:Прости,родино триж злочесто/прости разблудното си чадо....Съвестта го кара да търси голямата връзка между себе си и света.Разблудното чадо помни че в живота има по-трайни ценности от гризящите го съмнения.

Цялата поема Нощ е изградена в два плана-това са двете начала в душата на поета-на ангела и демона,което е характерно за цялата му поезия.Яворов като поет се чувства виновен пред родината.Дългът към нея за него е нещо,което трябва да се изпълнява независимо от отчаянието му в момента.Това чувство за морална вина именно го кара да се включи в реалните процеси на живота.

Нощните му видения не търпят насилието,възстават против пазарната и жалка суетаи дребния дневен практицизъм.Освен това с чудовищата ужасни поетът прави намек за бъдещия си демон като отрицание на Бай Ганьовските страсти на деня.

Ноще твърде дълга лирическа поема,защото идеята в нея е изключителна сложна и изразява стратегическата противоречива същност на поета,койти търси истината за света.Впоемата мислите и чувствата на Аза са нажежени до зачервяване,което определя и формата на стиха:разгърната неримувана