Страданието, породено от сблъсъкас природните и социалните сили в поезията на Яворов.

(литературноинтерпретативно съчинение)

Поезията на Яворов е поезия на напрегнато и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойство, на подчертания афинитет към философската проблематика и духовно-психологическите изживявания на личността. Философското о естетическото развитие в съзнанието на твореца определя и художествената му ориентация през различните периоди в творческата му биография.

В ранните години на творчеството си Яворов насочва вниманието си към социалните и политически конфликти и на това как те се отразяват върху обикновения човек. В поезията си, той отразява страданието в живота на селяка, породено от нарушената хармония между човека и природата, от загубата на способността да се радва на живота. Ежедневието на обиновения човек се е превърнало в един безкраен път, в кръговрат, осеян със страдание, и чийто единствен край може д бъде смъртта.

В творбата На нивата авторът ни представя изповедта на един обикновен селянин, изморен от живота и безличното еднообразно съществуване.

Мъките за селяка започват още преди природата да се е събудила:

Недей очаква и зори,

Върви ори, ори, ори...

Но така е по-добре, тъй като природата и човекът вече не са в хармония.Тя се е превърнала в един от главните фактори за нещастните дни на селяка. Сега той трябва да се бори не само с мизерията и нищетата, но и с природата. Слънцето, символизиращо светлина, се е превърнало в чудовище, което още повече утежнява селския делник.

С трънак и плевел се бори

Тук сякаш авторът въвежда мотивът за някой грях, който труженикът трябва да изкупи в робски труд и мъки. Повтаряемостта на селския делник Яворов внушава чрез множеството повторения на отделни фрази:

Върви ори, ори, ори...

Весден ори, ори, ори...

И все ори, ори, ори...

Работата вече не е средство за оцеляване, а наказание. С това безлично съшествуване и еднообразно ежедневие обикновеният човек е загубил способността си да се раздва на малките неща в живота:

По всички храсти пилци запели

И гледаш, слушаш,не знам досадно

Защо ти стане: их опустяло!

Дори и един от най-светлите християнски празници не е повод за почивка:

Великден иде, пък оран, семе

Земята чака...

Делникът се е превърнал в един кошмар и точно когато труженикът си мисли, че краят на този кошмар идва:

Дома се връщаш окапал вече

Селският човек е връхлетян от още една беда царския бирник, който