Яворов е роден и израснал в малко градче, което се е препитавало със изнурителен труд. Видял и усетил трепетите, чувствата и страданията на обикновените, трудови хора, авторът добре познава както ежедневието, така и психиката на българския селянин. Това е причината да посвети ранното си творчество изцяло на социалните проблеми на българина. Отразява социалния конфликт. Такъв тип произведения, отразяващи описаните явления, са Градушка и На нивата.

Стихотворението На нивата е изпълнено с чувство на досада и отчаяние от ежедневното ранно ставане и тежкия труд. Началото на деня настъпва и всички в село се приготвят за работа. Има само загатване на надежда за разнообразие и радост - наближаването на Великден. Празникът, винаги извиква добри чувства у човека. Неспирния труд мори селския човек всеки ден, но той продължава да го върши, защото това е единствения начин да оцелее. Но само да оцелее, тъй като след появата на бирник царски му остават само глад и обида. Това е алчен и коравосърдечен човек, но в произведението олицетворява държавата, която събира данъците от селяните и не взема само от голо риза, дете от майка. По този начин Яворов отправя укор и към правителството тогава, за това, че в годините след освобождението на България тя не се обръща към модерното, а старите навици и прояви на властта по селата от времето на робството са останали и тиранията над селяните продължава, както и грубата намеса в техния живот. Без промяната борбата между доброто и злото няма да приключи.

В това произведение изключително въздействащи са глаголите, ори с повелителната си форма. Уникалното е, че авторът описва картината с много малко епитети. Също толкова въздействащи са и метафорите използвани от Яворов- плюл съм в тази орисия. Стихотворението е написано под формата на диалог, а на места като монолог.

В стихотворението Градушка авторът говори отново за тежкия селски труд, оставащ много често невъзнаграден. И тук срещаме вечната идея за борбата между доброто и злото, като злото се изразява в прищевките на природата, която е безмилостна и на него му остава само да се примири с настъпилата беда и да продължи напред. В това произведение трудът не е смисъл на живот заради оцеляването на човека, а символ на живота. Авторовите суми ни показват повече радостта на селския работник от това, че може да види плодовете на работата си. Но това щастие е помрачено от страха, че природните бедствия са нещо, с което той не може да се справи и няма как да спаси реколтата си. Селяните дори отправят молби до небето да ги пожали, но не са чути. Картината, описваща градушката, е страшна, адска, предизвикваща читателя да усети страданието на хората. Молитвите за милост, боже, пожалей, не помагат. Те отчаяно гледат опустелите ниви, но отново се залавят за работа и продължават да правят единственото нещо, което могат- да работят. Цвят- надежда е пожнала ни показва несломимия дух на българският селянин, който пак намира сили да обърне гръб на тежкото и на трудното, на нещастието си, на безсмислието, на мъката... И да продължи да работи с надеждата, че няма да се повтори бедата му. Остават ядът и отчаянието от това, че непрестанния му труд остава невъзнаграден, защото много често се случва природата да опустоши всичко и той да остане без нищо. Всъщност и това е смисъла на творбата- силата на природата и нейната безмилостност.

Както в На нивата и в Градушка Яворов използва синтактичния паралеризъм за въздействие. От стари, млади и дечица показва, че всички,