Страданието като резултат от безверие,човешка раздвоеност и самота в Нощ

Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в историята на бълг.литература.Цялото негово творчество преминава под знака на дълбоко страдание и песимизъм.Поезията му представя душев-ните терзания и обреченост на гордата самотна личност. Тя съдържа нравствено-психологически и интелектуални внушения,които я опредилят като модернистична и символична.Яворовата душа е събрала всички противоречия на светалСблъсъкът между тревогиата за другите и страда-нието за себе сиражда трагическата сила в цялата му поезия.

Силата на душевните борби на автора, на неговите противоречия се откриват в поемата Нощ,която е най-драматичната,най-дълбоката емо-ционална и съдбовна изповед на поета.Безутешно страдание,колебание, отчуждение,безверие и самота са най-честите състояния на поетическия Аз.Лутащ се безнадеждно сам, търсещ смисъла на съществуването, далеч от ежедневната суета водят до едно огромно страдание на душата,която е разпъната от противоречия, съмнения и раздвоеност.Всички истини са относителни, а съмненията пораждат болка. Чужд на християнското смирение, разкъсван между вярата и неверието, между надеждата и отчая-нието, лир.герой изживява дълбока драма и страдания в стремежа си към самопознание.

Началото на творбата разкрива битовото пространство, коено е пред-ставено противоречиво домът носи студенина и самота.Характерен фон е гъстият мрак и облаците,плаващи в безредие.

Самси- и в треска, между тия/ оголени стени вторачен,

Гъстеещ полумрак наднича,/ поадава се от всеки кът:

камина без топливо,/отворена уста говори/ проклятие да изрекат.

Героят е трагично сам. Отрицателните знаци на образите в творбата под-силват усещането за трагичната му участ.Картината извън кошмарния затвор на стаята е също толкова зловеща. Лир.герой изпитва неясно чувство за вина,мисълта му се рее от бездната на миналото към хаоса на настоящето.Психическото му състояние от смут и болка се избистря в самообвинение в собственото бездействие.Той се опитва да открие опорни точки на духа в три изконни за всеки човек образа на майката, любимата и родината. Стреми се да възстанови връзка с тях.

Майката се появява в характерното за личния свят обкръжение от скъпи спомени за далечното и отминало щастие.Откъслечните стихове,посветени на нея са емоционални и хармонични. Любимата също носи белезите на страданието и е повече в настоящето.Чрез нея лир.герой търси мост към сегашния свят,който трудно може да намери. И все пак нито покой,нито забрава ще настъпят в душата му.

Родината има всеобхващаща власт. Тя е духовна същност,невидим олтар, пред който той още не е коленичил.Чувството за неизпълнен дълг предиз-виква и единствения вик за живот.

Не искам още да умра!/ Тъй рано, / тъй млад о, нека поживея

За тебе,майко, за родина/ и зарад нея...

Родината е висш идеал и изисква да й се служи.Чувството за дълг става и подтик за живот то дава последно убежище на изтерзаните след тежки премеждия.

Мотивът за смъртта властно кръжи в съзнанието на героя. Тя е предчув-ствие.При Яворов бъдещето е само едно-трагично и това за него е горчивата драма от неизпълнения дълг,разочаровение от самия себе си.На финала на творбата присъдата е категоричнаПоетът е безсилен,не е опре-делил с какво ще замести изиставените идеали,но вече предчувства самотата,напразния копнеж по щастието,предчувствието за смърт.

Ноще вик на Яворовата душа да съхрани себе си,да запази обичта към родина,майка, любима,да непропадне в бездната на отчаянието,да не се отрече от ценностите на духа,на хуманността,на гражданския дълг. Нощ е пречистване на душата, спасителен устрем към живот и ново творчество,към надеждата.