Страданието и състраданието в цикъла Зимни вечери на Христо Смирненски
| Христо Смирненски | 2009-12-02 | 304 сваляния |
Страданието и състраданието в цикъла Зимни вечери на Христо Смирненски
-
Поезията на Х.С. е своебразно поетическо пътуване от мрака и мизерията към светлината на надеждата и справедливостта.
-
Лирическият герой в поезията на Х.С. е представен в двойствена перспектива.
а/ от една страна,това са малките хора аутсхаймери в обществото, които страдат и са осъдени на безперспективно съществуване в света на социалния ад
б/ от друга страна лирическия герой е обобщен титаничен образ, призован да разруши светът на злото и безчовечността, да възстанови хармонията и светлия свят на социалната справедливост
-
Цикълът Зимни вечери е лир.импресия за човешкото страдание и съпричастие
а/ в тази творба звучат гласовете на градската беднота , за това тя е мрачна приказка за социалната мизерия и обреченост на онеправданите в обществото
б/ художествения свят на творбата е изобразен със знаците на безнадежността, умората и смъртта.
-
Тълкуване на заглавието :
а/ още в заглавието на цикъла са закодирани ключови значения за студенина и мрак, за обреченост
б/ те се свързва с посланията на целия поетичен текст, с картините на страдание, които се разгръщат пред лирическият наблюдател
-
Композиционно изграждане на цикъла
а/ цикълът е изграден като своеобразен лирически репортаж, разкриващ страдалческата участ на малкия човек,
б/ самият лирически герой е поставел себе си в ролята на наблюдател , който броди из мястото на страданието. Постепенно той разкрива пред нас картината на крайна бедност и обреченост.
-
Чувствата които поражда цикъла:
а/ образът на нощният град в началната картина на цикъла - в първата картина се очертава образът на града сравнен с черна гробница, представя се атмосферата на крайна безнадежност, пустота, мрак и призрачност
б/емоционалният тон е скръбен и мъчен
в/природните образи са белязани със знака на обреченост и болка
-
Оскрежената топола е сравнена с призрак
-
Снегът хрупа с вопъл зъл и глух
-
Мъглата се превръща в символ на безпътието
-
Луната е гаснеща от скръб
г/ метафоричните образи внушават зловещата същност на каменния град
-
Втората част разкрива социалната драма в едно бедно семейство, чиито свят се разпада и е в криза
а/ разбирателството и съпричастието в него са разрушени ,домът е лишен от изконните си характеристики, той не дарява уют и топлина, хармония и спокойствие
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Тагове от реферата: христ, поезият, вечери, Смирненски, своебно, състниет
