Страданието и радостта в поемата Ралица

В поемата Ралица волята за живот е смисъл и красота на живота и тази представа е въплътена и реализация на чрез образа на Ралица. Тя е олицетворение на българските патриархални и непреходни добродетели-богато и чисто сърце, душевна и физическа красота, висока нравственост и сдържано човешко достойнство.

Във всеки от епизодите на поемата разкриваме различни периоди от живота на Ралица. Страданието и радостта вървят ръка за ръка в живота на Ралица. След страданието неизменно идва радостта, след радостта-страданието. Този цикъл се повтаря няколкократно в живота на Ралица. Независимо от това, което е спохожда, образът на Ралица непобедимо и неповторимо очарование, жизнена пълнота и воля за живот.

Красотата и очарованието на Ралица се разкрива още в първите стихове на поемата

Като оназ вечерница в небото,

Една бе в селото Ралица девойка,

И цяло село лудо бе по нея.

След това кратко, но изчерпателно слово за образа на Ралица идва първият момент на страдание. Страданието прониква в живота на Ралица още в детството, Тя носи тежката съдба на сирак. Баща и е заминал во гурбет, а майка и отведоха с дене кахъри в гроба.

Веднага след това идва утеха за Ралица. Тя израства с леля си, която я гледа като своя рожба, докато Ралица не вземе живота си в свой ръце.

Друга радост, която идва в живота на Ралица е любовта и към Иво Бойкин. Нейната любов е споделена, двамата млади са влюбени и щастливи. Славейков оставя образа на Ралица да води поемата, а образът на Иво е споменат само в отделни епизоди.

Той беше строен явор столоват,

Тя тънка, вита, кършена лоза:

Лаза се около явор обви-

Около Иво Палица девойка!

С тези стихове поетът описва тясната връзка между двамата възлюбени, които са лика и прилика, един за друг родени.

След радостта, която изживяват двамата влюбени идва и друго страдание за Ралица.Това е Стоичко Влаха, който иска да застане между двамата влюбени, да попречи на тяхната любов и да заеме мястото, на което стои Иво в живота на Ралица.Стоичко е от знатно семейство и решава да спечели Ралица със скъпи дарове огърлица редена, но тя не се заинтересува от подаръка ма Стоичко.На думите :Наречени са за теб, тя отговаря Не всичко, мен наречено, за мен е!. Тези думи обаче не спират Стоичко, той продължава още по-настоятелно с думите На мен е обречено сърцето ти.Прости, ясни и изпълнени с жизнена сила, която омекотява драматизма, са думите на Ралица към Стоичко, с които отхвърля неговата страст, лишена от благите думи на Иво и от неговите вакли очи

-Пусни!...Сърцето силом се не зема

Не е то пита, то се не ломи!

Със стиха И паметта му мисли зли обзеха разбираме, че опитите на Стоичко да спечели Ралица няма да спрът до тук.

Най-голямото щастие за Ралица е сватбата и с Иво и техния съвместен живот.

Зовеше я той мое пиле, поглед

От нея не отвеждайки, като

От свое скъпо, ненагледно благо.

В тези стихове се разкрива отношението на младите, тяхната любов и всеотдаденост един към друг. Щастие изпитва и Ивовата майка, удовлетворена от радостта и любовта на младите.

А радостта на Ивовата майка

Не споделил би никой, ни постигнал.

За съжаление страданието идва отново в живота на Ралица и измества радостта, която царува в сърцето и. Гневът, заседнал в дъното на Стоичковата душа, го кара да извърши едно престъпление. В една мразовита зимна нощ Стоичко убива Иво. С това убийство той убива и радостта на Ралица, за която страданието се удвоява, тъй като след смъртта на Иво почива и неговата майка. Така Ралица остава сама със своето страдание.

През сълзи тя не видя пролетта,

В тъга не сети лятото как мина

И дойде есента.

След тази огромна трагедия идва нова радост за Ралица, Тя ражда момченце, което осмисля живота и и и връща спомена за Иво и тяхната любов.

Смисълът, красотата и силата на поемата Ралица и на цялото творчество на Пенчо Славейков е в това да покаже над скръб и над мъка как се възвисява, комуто живота е висша нужда. Духовната пълното в произведението на Славейков се обуславя от надмогването и надвишаването на страданието , от силата и жилята за живот, в ковто се разкрива красотата и светлината на човешката душа.