Защо точно самотата и страданието? Защо не любовта и щастието? това е един от въпросите, които най-често се случва да си задавам през повечето дни от скучния ми и еднообразен живот. Въпрос, чийто отговор за мен остава все още забулен в тайна...

Самотата и страданието са въвеждащото начало в живота. Това са две естествени човешки явления, толкова древни, но и толкова досадни и презряни. Разбира се, всеки един си има своите гледища относно отделните човешки проблеми и размисли. Но главното нещо, върху което всички насочваме нашето внимание, е именно света на самотата и страданието.

Какво е да си сам, какво е чувството за болка, страх и тъга... това са неща, които всяко човешко съшество изпитва в рамките на своя живот. Никой и нищо не може да премахне тези негативни (някои биха ги нарекли болкоуспокояващи) неща. Така, както е невъзможно да се избегне нашата добра другарка смъртта.

От една страна пък, като се замислим, не е чак толкова ужасно да страдаш и да се чувстваш самотен и изоставен... Нека помислим, какво би станало, ако го нямаше страданието, ако ги нямаше сълзите, ако я нямаше меланхолията, носталгията... Ми, тогава всичко щеше да бъде перфектно! Светът щеше да бъде идеален сам по себе си и нищо живо нямаше да има за какво да се кае, да има за какво да проклина и умира... Но, разбира се, всички отлично знаем, че съществуването на такъв свят е невъзможно... Вярно, че казват Няма невъзможни неща! но все пак... Кой е казал, че светът е възможен?

Много от писателите използват тъгата и чувството за самота като основа за своите произведения, при които те добиват блестящ вид. Много от музикалните парчета също са базирани на самотата и страданието. Тук ще дам един пример с песента на Hammerfall Always will be (Винаги ще бъда). Мелодията и текстът на това музикално произведение изразяват както мъката на човешкото същество по някого, така и самотата, като негова най-вярна приятелка.

Да, вярно е... За повечето люде по Земята е шокираща мисълта, че самотата и страданието не изчезват и не свършват като първия ноемврийски дъжд... Но, приятели, ние знаем също така, че и Нищо на света не трае вечно! Не траят вечно чувствата, не траят вечно хората, а дори и сезоните... Всичко все някой