Страдание и съпричастие в Зимни вечери от Христо Смирненски

Цикала Зимни вечери на Христо Смирненски разкрива страданието на хората в покрайнините на големия град.В тези предградия властват отчаянието,мъката,бедността и мезерията.Изгубе ни са радосните емоции в живота.Страданието е всеобщо.Още в началото на творбата Смирненски сравнява града с черна гробница,цялата обгърната от сива мъгла.Ходожествения образ черна гробница разкрива тъмната картина на бедността и мизерията,създава пространствена среда,изпълнена с болка.Животът нефункционира в свояата цялост и жезнена пълнота.Хората наблюдават сиви сенки които изчезват в мъглата.Внушено е усештане за безпътица,символно изразено в образа на сивата скръбна мъгла.Тя е на всякъде.Сякаш някакво проклятие тегне над покраинините на града.Всичко е зловещо,мрачно,тъжно.Само младата луна все още свети в черното небе като последен лъч надежда,но нейният е незначителен .Тази надежда е съвсем малка и слаба,едва забелязваща се.Но все пак съществува!

Смирненски е описал човешкото страдание в пет картини.Те дават пълна предсгава за живота и страданието на човека.

Първата картина е израз на семейна среда и нещастие.Бащата,завърнал се отново беюхлебен и пиян ,търси причината за своя неуспех.Житейските обстоятелства пораждат неговата вина.В студената зимна вечер се чуват само пияни хрипливи слова,каоито грубо гърмят в тишината с болката,събрана в тях.Страданието е толкова голямо,че майката проридва едва .Една картина на безкрайна печал е нарисувал Смирненски пред читателя.

Сякаш в отговор на плача на майката и децата се чува звънът от работата на циганите ковачи.Това е втората поетична картина в творбата.Дори през ноща хората работят и стоманата съска в алени пламаци.Човек ги приема по скоро като даденост.Съдбата им е неизменна и винаги ще е скръбна.Присъствието на тези черни ковачи в ходожественото пространство на зимната вечер е конкретен повод за нова тъга.Те се опитват да оцелеят в този свят на страдание и отчаяание.

Третата картина е изпълнена със символния образ на мъглата жълтопепелява и зловеща.Тя е обгърнала всичко,направила го е еднакво е сиво.Човешките съдби са еднотипни,а хората-обезличени.Сивото е цветът на апатията,еднообразието.Из мъглата се мяркат някакви незнайни силоети.Страничният наблюдател не успява да различи точно определен човек.Само за един момент,в един кратък миг,от общото пространство на сивота и безнадежност се отделят слепият старец и натовареното дете,приели садбата си,нямащи сили да й се противопоставят.И те се разтварят бавно сред сивете сенки на мрака и зимната студена болка.Те завинаги ще останат там.

Четвъртата картина разкава за изгубеното бъдеще.В бедна стая е поставен ковчег,а в него-девойка.Гбадът е взел още еда жертва.Край ковчега стара жена оплаква не само младото момиче,тя ридае и за себе си.Зьщото това е нейното погубено бъдеще,нейните надежди.А сега всичко е безсмислено.Бъдеще не съществува.Надеждите са ограбени.

Последната картина на страданието рисува съдбата на две бедни деца-брадчетата на Гаврош.Те,спрели за миг отдих до едва маждукащия фенер,сякаш търсят закрила и утеха от малкото светлина,която той им дава.В техните очи има само страдание.За целия си кратак живот те не са видели нищо друго,освен мъка.

Темата за човешкото съпричастие в Зимни вечери на Христо Смирненски е ваведена и лиричиски изразена чрез интимното обращение: Братя мои,бедни мои братя ,с което лирическия герой показва,че и той има същата нерада съдба не е само стланичен наблюдател.Тези думи сякаш идват направо от сърцето му-чисти и искрени.Те са самата истина.Въпреки огромното страдание,хорото не са изгубили