В авангарда на литературното движение през първата половина на 20-те години стои поезията на Христо Смирненски - поезия новаторска, най едрото, най значимото в исторически смисъл явление след Първата световна война. В развитието на българската литература по онова време, неговото творчество означава нов етап.

Мотивите за страданието и спасението са характерни за литературната дейност на Смирненски. Може би най ярко обаче, те са изразени в творбите му Зимни вечери, Децата на града и Да бъде ден. Това са няколко стихотворения, чието съдържание има една и съща идейно емоционална същност. Макар и различни, картините, които рисува поета за да въздейства на читателя са особено пластични, трогващи, същевременно и художествено стойностни.

Детайлизираното описание на града (предградието, крайният квартал, свърталищата на бедността, отрудеността, духовната опустошеност)е покъртително. Той е "черна гробница", "пуст и мрачен", със схлупени, "смълчани" хижи. Потънал е в студ и "непрогледна мъгла". Всичко тук говори за нищета и страдание - стъклата са мътни, мъждиви, завесата - "мръсна, продрана", стрехата - опушена, т. е. все материални, видими белези на бедност, прокуденост, отхвърленост в ъглите на битието.

Неописуемо въздействат със страданието си и "жителите" на този призрачен, неуютен зимен град. Пияният безработен баща, ругаещ:

и своя живот непотребен,
и своята мъка без край.
И още - ридаещата жена, молещите се негови деца; старите цигани ковачи; някакви обезличени "незнайни силуети", някакви "зад-гробни същества"; починалото от недоимък и болест момиче; две деца, "чувалчета снели от гръб" - скръбни, изгубени, обречени на калта, лишени от детство; слепият старик.

Основната тема в Зимни вечери е тази за страданието и безнадеждността на бедните обществени слоеве. Поетът създава атмосфера на тревожна напрегнатост. Пустота, мрак, призрачност са основните характеристики на студения град.Описаните зимни картини са знак на социалното страдание. Неговото присъствие води до безнадеждността на хората.

Сам изпитал мизерията и болката от бедността, поетът рисува картините на човешката неволя, които се запечатват в съзнанието на читателя. Тези ярки картини носят послание страданието на бедните е реалност. За Смирненски големият град е бездушен и зловещ. В ролята на наблюдател лирическият герой броди из местата на страданието :

Вървя край смълчаните хижи...
вървя в бледосиня мъгла...

Неслучайно авторът търси зимни картини. Зимата носи студенина, отчужденост, а зимните вечери вещаят беди, глад, нещастие, смърт :

Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът.

Ключови думи в цикъла му са мракът и мъглата, черният цвят, които вещаят смърт. Епитетите черна, пуст, мрачен, зъл и глух допринасят за мрачното настроение.