Социалното страдание и безнадеждността в Зимни вечери от Христо Смирненски

1.Увод: В стихотворението на Христо Смирненски Зимни вечери поетът разкрива социалното страдание и безнадеждността на бедните хора,които преживяват тежко зимата.

2.Теза:

МТ1:Страданието в творбата е ясно доловимо,то изпъква още по-силно на фона на пустия и мрачен град,където по улиците не е останал никой,освен лирическият говорител.

МТ2: Надниквайки през прозорците,той вижда нещастието,мъката,гладът на бедните.Те умират,не можейки да се спасят от студа на зимата.

МТ3:Безнадеждността им,потресаваща и покъртителна,трогва лирическият говорител.Тя е още по-явна сред красотата и чистотата на превръщащия се в кал сняг,за който сякаш също няма надежда да се запази неопетнен.

3.Доказателствена част:

МТ1:Страданието в творбата е ясно доловимо,то изпъква още по-силно на фона на пустия и мрачен град,където по улиците не е останал никой,освен лирическият говорител.

1.Тъга,отчаяние,мъка,състрадание

мрачен е градът,глъхнат сградите,зловещо гледа,безпътните и мрежи,непрогледна мъгла и вечната бедност,ледния дъх на нощта,уморения мрак

2.Тъмнината и мракът на града,неговата пустота

мрачен е градът,глъхнат сградите,смълчаните хижи

3.Плачът,израз на страданието и безнадеждността;опитите на хората да скрият мъката и болката си

децата пищят и се молят,жена проридава едва,сякаш плачът и дочули са,песни на скрита тъга,Трепна цигулка разплакана

4.Жената,опитваща се неуспешно да спре сълзите си;трогателността на образа и

а вънка привела глава/сред своята скръб и неволя/жена проридава едва

5.Страданието на децата,радващи се на простите неща като снега

децата пищят и се молят,стоят две деца и треперят/и дреме в очите им скръб,децата с очи ги ловят

6.Вълшебното страдание на цялата природа в синхрон с това на хората

а в мъглата през безпътните и мрежи/мълком гаснеща от скръб,трепна цигулка разплакана,а навън мъглата гъста тегне,/влачи своя плащ злокобно сив

7.Реалното страдание в живота на хората

и своя живот непотребен/и своята мъка без край,Децата пищят и се молят,/а вънка,привела глава ,/сред своята скръб и неволя/жена проридава едва

ИЗВОД: Преплитайки умело реалното и вълшебното страдание,творбата предизвиква съжаление към бедните.

Преходно изречение:Цялата мъка,изразена в творбата е социална.