Страдалци или герои са Вазовите хъшове

В повестта ,,Немили-недраги"Иван Вазов описва живота на хъшовете-емигранти,на онези,,немили-недраги",които робството е обрекло на страдания,но е запазило в сърцата им копнежа по свобода и жаждата за подвиг.

Животът,който водят тези българи в чуждата страна е изпълнен с несгоди и неизвестности,с мизерия и страдания.Но водени от любовта към България,те се обричат на саможертва и извършват истински подвиг.От хъшове-страдалци се превръщат в хъшове-герои.

Заглавието,което Вазов избира за своята повест ,,Немили-недраги" внушава мъченическото съществувание на хъшовете.Това заглавие кара читателя да се замисли сериозно по много въпроси,

но най-вече за съдбата на българските хъшове и в родината,и в чужбина.

Вазов създава първоначалната представа на читателя за образите на хъшовете чрез описание на обстановката на браилската нощ и улиците.Мрачният град е изобразен по най-отблъскващ и негативен начин-чрез цветовете на зимата,светлината на фенерите,тази светлина,която още повече усилва мрака.А мъглата,която задушава с ,,отровния си дъх" поражда усещане за самотата ,враждебността,на които са подложени,на безразличието на румънското общество.

Усещането за несигурност се нарушава от описанието на кръчмата на Странджата.Нейното описание потвърждава тежкия живот на родолюбците.Те обитават,,една дълбока изба",осветена с ,,полуразбита лампа".Мизерията напомня за студенината,която цари вън и създава чувство за потиснатост.Много ярък е контрастът между мрачните улици и светлината от прозорчето в кръчмата.Тази ярка светлина създава усещане за топлота,уют и сигурност.Ярката светлина ни отвежда в света на хъшовете,който е изпълнен със стремежи,идеали и много мечти.

Друг елемент,който свидетелства за мъченичеството на хъшовете,е външният вид.Портретната характеристика изгражда ярка и трайна представа за образите на страдалците.Те са със сухи,жълтеникави лица,нагърчени от,,преждевременна старост".Например Македонски е с ,,дребно и надупчено от шарката лице",на Хаджията е ,,сухо,длъгнесто,жълтеникаво".Техният закрилник-Странджата е ,,бледолик,болнав,сух като скелет человек".

Вазов с огромна болка разкрива страданията и мечтите на хъшовете в лирическото отстъпление във 2 глава.Те живеят с образа на родината и си мечтаят да я видят свободна.Осезаемо е сравнението на гостоприемството на Румъния с ,,гостоприемството,което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци,разломени и съсипани".Сред трудния и мъчителен живот им остават две неща,за да не умрат от глад в чуждата страна:,,Или да се втурват с оръжие в България и да умрат в Стара планина"или да крадат.Нечистите дрипи,хлътналите очи на хъшовете-това е славата и то най-високата,защото е непризната.За тях е много болезнено,че никой не признава саможертвите и готовността им да се бият за свободата на родината.Белезите по лицата им от рани издават тяхното минало и храбростта,която се таи в душите им.Много любов е вложено в обръщението:,,О,Българийо,никога не си тъй мила,както кога сме вън от тебе!...".Мъчително е за патриотите да бъдат до родината и да не могат да се върнат в нея:,,Една крачка само-в нея са;един вик само-ще ги чуе.Как е близко и как е далеко!".Свидна е България,защото с нея са свързани домът,семейството,спомените и мечтите.