Любен Каравелов

Стоян

I

"Земи си жена из своето село, защото познаваш кой я е родил и кои пити са

месени от ръцете й" - казват нашите старци, а старостта е ум и разум...

Аз имах брат, който изпита през своят живот какво лошаво нещо е, когато човек

пусне в къщата си чуждо чедо или когато се ожени за чуждо семе. Нека господ

учува всякого!

Баща ни беше твърде добър човек. Той ни обичаше, радваше ни се и правеше

всичко, щото и да поищехме. Живеехме ние богато и весело, защото баща ни имаше

голямо имане. "Синко Стояне - казваше тато на брата ми, - ти си вече, синко,

юнак за женене; а юнаците трябва да се поперчат пред момичетата! Искаш ли да ти

купя враня коня и синьо седло?... Покажи се и ти малко на нашите момичета! Нека

знаят чие си ти семе!... Аз когато бях на твойте години, то и керемидите

потрошавах с конските подкови... Всичките момичета ме познаваха". Тато говори;

а Стоян стои пред него и суче мустаките си, чегато иска да каже: "И аз не съм

от тебе по-долен!"

Ако извикваше на пътят някой чифутин: "Бугазия, бугазия!" - то тато го викаше

да влезе и казваше ми: "Избери си, Тоте, ново фустанче!" Рядко се намират

такива бащи - нека му е лека пръстта, под която той лежи!

Ходи тато веднъж на Узунджово, настина и разболя се. Една заран той повика

брата ми и рече му: " Аз, мой синко, днес или утре ще да умра, слаб съм

много... Не оставяй сестра си, намери й добър човек и дай я в добра къща. Ожени

се и ти, ала не вземай мома от Тепето... Вземи си българка и въртокъщница, ако

искаш да се радваш на дните си". А в нашият град на Тепето живеят само

погърчени българи и всякакви капсамуни. Аз говоря за Пловдив.

II

После смъртта на баща ми Стоян захвана да работи и къща да върти. Ние живеехме

в Новата махала; а дюкян имахме в чаршията. Брат ми беше умен и работен човек и

затова той можа за две години да увеличи татовото имане. Добро е!

Проживях аз с брата си цели две годинки и нарадвах се на моминството си.

Захванах аз да ходя на хорото, захванах да се сбирам с момите и ергените и да

се радвам на младостта си; а в Новата махала е весело и добро, защото между