Забравена парола?
Начало на реферати

Стоян Попандреев Робовски


Стоян Попандреев Робовски


Стоян Попандреев Робовски е внук на Дойно Граматик и е син на Андрей Робовски и двамата истъкнати просветители-патриоти от Възраждането. Роден е според Марко Дичев през 1834г. а според едно писмо на самия Андрей Робовски около 1830, или 1831г

През 1844г. се записва в Еленското класно училище, където учи при известните учители-педагози и книжовници Иван Н. Момчилов и Никола Михайловски. Негови другари през това време са Драган Цанков, Добри Войников, Иван Кършовски, Сава Катрафилов и други.

През 1847г. баща му мислел да го запише стипендиант в Киевската духовна семинария, като гледал сърдечната разпаленост за наука у сина си, но кой знае защо, това не станало.

Стоян Робовски дава нагласна клетва да служи на Отечеството с всички сили. Трябва да се запомни всички свои знания той бе придобил, в Еленското класно училище при своите високопросветени учители. Още като ученик, под влиянието на баща си и на своите учители, той се заема да превежда Общата история на Щрека. Несъмнено тогава прави и своите първи поетически опити по подражание на даскалската поезия. За известно време се колебае между учителската и свещенническата длъжност. В писмо до Хаджи Христо през 1861г. пише: Вие бяхте ми говорили едно време да се упопя, но аз не ви послушах, простете ма!

През есента на 1853г. баща му с посредничеството на врачанския владика Доротей го назначава за учител във Враца. Един факт от това време изяснява интересното съавторство между баща и син бащата с повече житейски опит и начетаност в богословската книжнина, и синът школован в духа на новите знания, с широка за времето си култура. И ако Андрей Робовски по същото време да има около 16 готови ръкописа, може да се счита, че в по-голяма, или в по-малка част те са претърпели преработката от страна на сина му Стоян.

През 1859г. Иван Н. Момчилов напуснал Еленското училище и се преселил в Горна Оряховица. Това предрешило оставането на Стоян Робовски тук. В една дописка той хвали успеваемостта на еленските ученици, във връзка с проведения годишен изпит. Стои начело на инициативата на изграждането на ново училище. Наред с учителската си дейност и съставянето на книги, Робовски сътрудничи на периодичния печат с научно-популярни очерци. Пред 1870г. Обнародва: Език без литература е туй същото, каквото що е народ без история (в. Турция) и Етнографическа очерка цигане(сп. читалище).

На 13 юли 1877г. бил честити заедно с останалите граждани и с учениците си да посрещне руските освободителни войски откъм Горния боаз. Приветствувал ги с тържествена реч. Уви! Той се радван на свободата до 17 май 1878г., едва 2 месеца от подписването на Сан-Стефанския миред договор.

За смъртта му един от тогавашните черковно-училищни настоятели, Йордан Марков, ни е оставил следния трогателен разказ: черковно-училищното настоятелство знаеше бедното положение на даскал Стоян и семейството му, защото през Освободителната война и руската окупация училището беше затворено и той, както и колегите му не получаваха заплата, пък и спестени пари нямаше. С учителската заплата едвам прехранваше семейството си. Настоятелството узнало,

Стоян Попандреев Робовски facebook image
Публикувано от: Пламен Атанасов

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.