СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Живот и книги. - Чуждо влияние. - Време и призвание. - Сатирик: политич. идеи, вестникари и писатели, обществен живот; патос и стил. - Философия и поезия. - Песимизъм: етическа и религиозна мисъл; сентенциозна форма. - Поема на злото. - Боян магьосникът. - Обща оценка на поета. - Борчески дух.

Живот и книги. - Като писател от поколение, чиито младини живяха с борбата и стремежите на предосвободителната епоха, а зрялата възраст - с колебанията си при новите условия в наши дни, Стоян Михайловски свидетелствува особено интересни моменти в духовното ни развитие. Връстник на Вазов и Величков, дълбоко отделен от тях, той, макар в рязко различни форми, все пак носи техните рани на времето и е третият в тройката на българската литература в първите десетилетия след Освобождението. Роден е в Елена, 1856, син на известния тогава учител и книжовник Никола Михайловски и племенник на големия деец в черковната борба Иларион Макариополски. Произхождащ от едно просветено и със запазени традиции средище, той има предимството на една вродена интелигентност, културно съзнание и напрегнат дух. Отначало е учил в Елена и Търново, после в цариградския френски лицей, който завършва в 1872. За времето си това е много добро средно образование, което дава още в младини на Михайловски изворите на френската култура и го отправя към книжовна работа. Пръв път той печати тази година - една сказка под заглавие "За нравствеността на един народ" в цариградското списание "Читалище" (г. II, кн. 19 от 1.VII.1872). "От Цариград - казва той в автобиографичните си бележки - в съгласие с някои народни дейци, се отправих за Македония по школски и културни дела". Оттам изпращал дописки до цариградските вестници. Учителствувал е около две години в Дойран и тия впечатления от Македония навярно са основата на неговото участие по-късно в македонското освободително движение. През 1874 заминава за Франция, дето е следвал в Universit™ Bouches de Rh¤ne право до 1879. "През време на Освобождението и окупацията - казва той - се върнах в България и станах адвокат в Търново, дето пледирах някои шумни дела, а после поех съдийска длъжност в Свищов, София и другаде". След това наново заминава за Франция да завърши висшето си образование, прекъснато от Освободителната война. Слушал лекции и в историко-филологическия факултет. Отново в България е заемал сетне високи длъжности в Министерството на правосъдието, бивал е учител, преподавател във Висшето училище, няколко пъти народен представител и почти непрекъснато се е занимавал с обществена и литературна работа. Никоя кариера не го е задържала продължително.

Като общественик, вън от участието му в политическия живот, заемащ в него особено място с публицистиката си, той прояви отговорна дейност у нас в македонското движение около Илинденското въстание. По-късно, пенсиониран като заслужил книжовник, той се оттегли, с известни прекъсвания, от обществения живот и в старческо усамотение почина през 1927 [3.V.] в София. Книжовната му работа откъм края на седемдесетте години до смъртта му е дала голям брой книги, брошури, статии и литературни творби; от последните не всички влизат в книгите му, останали в периодичните издания. А непубликувани са множество ръкописи, между които и пиесата "Когато боговете се смеят", играна в Народния театър през 1922. Отделни издания от Михайловски са:

"Поема на злото" (1889), "Novissima verba. Стихотворения. Том първи [Вопли и пропеви]" (Русе, 1889), Част втора. "Currente calamo, краевековни стихотворения"