СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ- Помагало

ЧОВЕКЪТ

Стоян Михайловски е една психологическа гатанка. Стоян Михайловски е една странна смес от противоречия. Любителят на парадокса и на антитезата е сякаш творение от парадокси и от антитези.

Ето гледището, от което може да се обясни и разбере неговото битие, неговият живот и неговото писателство. Първият и най-повърхният поглед вече ни открива противоречията...

...Той чувства и оплаква бедствията и теглото- непоносимо и неизцеримо тегло - на масата като никой други от нашите поети. Ако неговите думи не трогват читателя, то е затова, защото у него въобще нищо не трогва; защото той борави с абстрактни понятия и образи; защото говори на ума на читателя, а не на неговото сърце. Ако той и до днес не си е спечелил име на народен приятел, и това си има причините. Първо, в по-старите негови сбирки, като например в Novissima verba, той изказва най-рязко и неприкрито своето презрение към тълпата. Odi profanum vulgus - се казва там на всеки лист. Второ, защото и сега не му липсват тия чувства. И днес той и презира, и обича тълпата. Естествено, презрението се отнася до други страни от нейния живот, обичта тоже до други. Презира я за нейните стадни инстинкти, за нейната апатия, за нейния умствен мрак. Обича я за нейната душевна простота и искреност, за нейното тегло, за нейните страдания под ярема на звани и незвани тирани, за нейната любов, към доброто. Но стига, че е двойствен, че не гледа едностранчиво на нещата. Литературната тълпа, la foule lettree, която той най-много презира, не вижда по-далеч и не търси кое презира той и кое уважава, какво ненавижда и какво обича.

Но по-нататък Стоян Михайловски е една рядка съкровищница на практическа мъдрост. Впрочем това личи и в съчиненията му, които са пълни със сентенции и с правила на житейска наука. Малцина биха могли да съперничат с него в изкуството, което бихме нарекли изкуство за кроежи, за планове на действия. И нищо друго освен кроежи за действия! Една от неговите настолни книги е Коранът - който съдържа това правило за живота: "Да не посягаш на врага си освен ако си убеден, че с прав замах ще го унищожиш." Стоян Михайловски знае и варди това правило. А то сигурно няма да го вдъхнови за практическа деятелност, защото почти никога изходът на една борба не е в нашите ръце. - С най-тънка психология знае той да предвиди всички честолюбия, които известно действие би накърнило, всички пречки, които би го спрели на средата на пътя му, всички случайности, които би срещнало. Макар сам да е в своите убеждения непоправим идеалист, а отчасти, струва ни се, и идеолог (колкото и да не обича идеолозите), той гледа на света с предпазливостта и