Стопанството на Германя в края на 19-нач. на 20 век

На 18 ян. ..71 г. търж. е провъзгл. Герм. империя. Март 71г. - първият Райхстаг. Според конституцията в Г. влизат 22 монархии и 3 свбодни гада - Хамбург, Мюнхен и Гребен. Елзас и Лотарингия са присъединени като спец. провинция.

Райхстаг - народн. предст. на Герм. - той има право на законодателна инициатива. Бундестаг - той не се избира - наследствен. Нито едно предложение или изменение на закон не може да бъде прието, ако има 14 против. Юнкерите - благородниците.

В Г. конституц. да се осъществява единството на империята -> опрусачването на Германия.

По 1 депутат на 700000 души. Местни парламенти - осъществява се местно самоуправление.

Конституционна монархия със силно абсолютистко влияние.

Присия - 87% от каменните въглища, 2/3 от стоманената, силно развита хим. промишленост. Основни железопътни магистрали. Бурно развитие в края на 19 век. Индустриализация. НАрежда се на 2 м. в света по промишл. производство след САЩ. Предпоставки:

- с победата в Пруско-френската война завършва обединен. на Германия. Премахват се вътрешните граници и се създава единен пазар. Определя се общо митническо и търговско зак. Осигурява се обща защита на Гермаската търговия (в чужбина?). Железопътните линии могат да бъдат прокарв. и против нежеланието на минаващите. Въвежда се единна валута - 73 г. 74г. - единна пощенска система; 75г. - единна банка.

Важна роля изиграват някои практически последици от войната с Франция - присъединяването на Елзас и Лотарингия, богати на минерали и суровини. Получават 5 млрд. златни франка като компенсации. Влагат се в индустриализацията;

- засилва се милитаризмът и се разширява строителството на железопътните линии, израства и морския флот. В края на 19 в. големите германски мореплавеателни компании започват да конкурират големите американски компании. Бурно се развиват основните отрасли на тежката промишленост. Г. се превръща в мерило за икономическа мощ. Герм. внедрява най-новите НТО. Липсата на колонии ги насочва къ, въвеждането на най-модерни технологически линии, които водят до поевтиняването на продукта. Г. взима челна позиция в хим. и ел. т. промишленост. До началото на 70-те Г е била аграрна страна, а 20г. по-късно става най-добре развитат аиндустр. страна. Силно нараства ролята на Рейнско-Вестфалския промишле район.

Миниполист. обед. в Г. се развиват по-бързо, отколкото страните от Евр. (Картелите са най-разпростр.) От 70г.- 14, до 90 г. - 210. Синдикатите и концерните - Рейнско-ВЕстфалско каменовъгл. синдикат държи 87% от добив. на въгл. в района, а 1790г. 50% от цялата пром. Световно известна става и оръжейната фирма Круп. Общото ел. др. и Siemens са двете най-големи монопол. в ел. произв. 1895 г. - от 100 работн., 37 в селск. с/во, а ост. - в промишлеността. Голяма роля на мощните кредини институции. В края на 19в. основният пакет от физ. опер. е съсредоточен в банкови гиганти. Дойче банк и Висконте Безелшафт най-големи ...: Круп, Курдов, Щум, Ханзмах, Блайн. Характерно е, че Г държава играе важна роля в контрола на банковите инвестиции.

Вносът и износът нарастват.

- индустр. на стр.;

- монополите

- натрупаният капитал

- наличието на цетрално управление

- относително ограничаване на вътрешния пазар

Основни износи са продукцията на химическата, технич.- оръжейната и др. промишлености.

Г. търгува изключително с европейските държави (и с Балканските, Близкия изток, Латин. А.)

1902 г. - Герм. има 12,5 млрд. франка в чужбина. Към 1900г. Г. заема вече 3-то място в относит.