Стопанство на Германия

1800 г. 1870 г.

След Виенския конгрес (1815 г.) от една част от владенията на Австрия и германските държави е създаден Германският съюз, в който има 34 държави и 4 свободни града Хамбург, Бремен, Любек и Франкфурт на Майн. Съюзът е слабо свързана организация на самостоятелни държави без общи финанси и армия. Липсва единна парична система и общи мерки и теглилки. Отделно от съюзът съществува и Прусия една от най-развитите тогава държави в Европа.

В този период Германия си остава типична аграрна страна за разлика от др. страни. Имало е два неуспешни опита за буржоазни революции и тук буржоазната прослойка е със слаби позиции. Развитието на капитализма в селското стопанство се осъществява главно от юнкерите (феодалите). Те с постепенни еволюционни реформи организират капиталистическото стопaнство, т.e. използват машинна техника и труда на наемни работници.На практика бившите феодали запазват по голямата част от обработваемата земя в свои ръце.

Индустриалната революция /ИР/ започва много по късно в Германия (30 те години на 19 век) и то само в текстилната промишленост, а освен това и само в няколко държави от съюза. Причините са няколко:

- териториална и политическа раздробеност

- Германия е встрани от световните търговски пътища

- процесът на освобождаване на селяни от феодална зависимост приключва към 50-те 60-те години на 19 век

През 1833 г. се създава Митническият съюз, който ликвидира митата в рамките на Германският съюз и това е първата крачка към обединението.

Индустриализацията на Германия има няколко особености:

• Докато в др. Държави ИР започва в леката промишленост, то в Германия започва преди всичко в тежката промишленост. Главни стимули за развитието на промишлеността са строителството на ж.п. линии и военното строителство.

• Германия е страна на младия капитализъм. Фабриките се строят 50 60 гадини след началото на ИР в Англия и те имат по-модерна техника и германската продукция е по-качествена и ентина.

• Значителна част от необходимите за развитието на промишлеността капитали са в ръцете на юнкерите. За да се мобилизират тези капитали в Германия има интензивно създаване на АД-та. Новосъздадените промишлени предприятия и банки се създават като АД и голяма част от акциите са на юнкерите.Така те заемат силни позиции и в промишлеността.