СТОМАХ

Стомахът (ventriculus) е най-разширената част на храносмилателната тръба (вж. фиг. 167), в която храната по същество претърпява основни химични промени. Той е разположен в най-горната част на коремната кухинав епигастриума. По-голямата му част (⁵/₆) се намира наляво от срединната равнина, в лявото подребие, и само ¹/₆ надясно от срединната равнина. Началото на стомаха се намира на равнището на XI гръден прешлен, а краят на равнището на I поясен прешлен. Назад и надолу той граничи със слезката, с горния полюс на бъбрека и над-бъбречната жлеза, предната повърхност на задстомашната жлеза и с напречната част на дебелото черво, а нагоре с долната повърхност на левия дял на черния дроб и с лявата купола на диафрагмата. Формата на стомаха най-често се оприличава на обратно поставена реторта или рог, обърнат с широкия си Край нагоре, или на латинската буква J. При жив човек в резултат на мускулния тонус стомахът изменя формата си не само по време на храносмилателна дейност, но дори когато е празен. Нормално у израснал човек вместимостта на стомаха е около 1¹/₂ л, но при разтегнати стени може да побере 34 и повече литри.

На стомаха се различават следните части: входен отвор с прилежаща към него част (cardia ventriculi), дъно (fundus), тяло (corpus), крайна част (pars pylorica) и привратник (pylor).

Стомахът има две стени предно-горна и долно-задна, които преминават една в друга посредством два сърповидно извити ръба, наречени стомашни кривини. Едната е по-голяма и изпъкнала, обърната е наляво, напред и надолу и се нарича голяма стомашна кривина (curvatura ventriculi major). Втората е по-малка, вдлъбната и обърната надясно, нагоре и назад и се нарича малка стомашна кривина (curvatura ventriculi minor). Тя се явява непосредствено продължение на десния ръб на хранопровода.

Стомашната стена е изградена от три слоя : вътрешен лигавица tunica mucosa), среден мускулен слой (tunica muscularis), външен серозна покривка (tunica serosa). Лигавицата на стомаха има розово-сив цвят и се отграничава от лигавицата на хранопровода посредством назъбена бяла линия, разположена на прехода с кардиалната част. В различните части на стомаха тя е различно дебела. В областта на тялото и особено в пилорната част лигавицата е по-дебела от тази в областта на дъното. Покрита е с цилиндричен епител. При празен стомax лигавицата образува много надлъжни гънки (фиг. 168). Гънките, разположени по малката кривина, са по-високи и заграждат една бразда, която както при празен стомах, така и при пълен стои отворена и представлява път, през който минава течната храна към пилора. Встрани гънките стават по-ниски. Освен гънките по повърхността на лигавицата има множество малки кръгловати възвишения areae gastriсае. Във всяка от тях се намират малки вдлъбнатинки, в които се отварят специалните стомашни жлези, отделящи стомашния сок. Различават се два вида жлези: