СТОКОВА ПОЛИТИКА

1.Стокова политика-същност и съдържание

1.1.Продуктът като елемент на маркетинговия микс

Продуктът като елемент на маркетинговия микс е резултат от икономическата дейност на човека, т.е. той е елемент на националния продукт.

Следователно, за да се даде точно определение на понятието продукт, първо трябва да бъде дефинирана икономическата система.

В своето многовековно развитие икономическата наука е стигнала до концепции за определянето на икономическата система:

1. Ограничена концепция за материалното производство, която слага знак на равенство между материално производство и икономическа система.Доскоро и нашата статистика е възприемала тази концепция. Като следствие от това в националния продукт се включват само полезните ефекти от дейностите на материалното производство (руда, метал, машини, брашно, хляб и т.н.), но не и резултатите от дейности като наука, образование, здравеопазване и др.

2. Разширена концепция за производството, според която дейностите (съответно техните резултати) се вклкзчват в икономическата система, ако отговарят на следните условия:

взаимодействие между труда и капитала като основни фактори на производството;

в резултат на това взаимодействие се създават полезни ефекти, които могат да имат както материален, така и нематериален характер, стига да задоволяват пряко или косвено някакви човешки потребности, като характерът на тези потребности няма значение;

създадените полезни ефекти са относително дефицитни (по отношение на сьвкупните потребности, които задоволяват) и затова имат икономическа стойност;

икономическата стойност може да се прояви пряко на пазара и по косвен път - или чрез цената на пазарен аналог, или чрез направените разходи на факторите на производството.

Модерната статистика (вече и у нас) възприема именно тази концепция за определяне на икономическата система.

3. Ограничена концепция за пазарното производство, която почти не намира практическо приложение.

В резултат на функционирането на икономическата система се създават икономически блага, които задоволяват човешки потребности и които, взети в своята съвкупност, образуват националния продукт. Тези икономически блага най-общо могат да се нарекат продукти (в смисъл на резултати от икономическата дейност на човека), а те на свой ред се разделят на две основни части: стоки и нестоки.

Стоките са материални или нематериални икономически блага, предназначени за пазара, които се продават по цени, покриващи напълно направените разходи на факторите на производството. Така в цената на всяка стока се начислява печалба, която напълно покрива разхода на фактора капитал. От посоченото правило има и изключения:

Първо, те засягат субсидираната продукция от държавата, тъй като, субсидиите покриват загубите на стокопроизводителите от това, че продават на цени, по-ниски от действителните разходи на факторите на производството;

Второ, изключенията засягат продукцията, предназначена за собствени нужди, когато по косвен път тя може да получи пазарна оценка - чрез цената на пазарен аналог или (ако липсва такъв) чрез разходите по производството и.

Трето. Изключение с обратен знак се прави по отношение на т.нар. регулиращи държавни услуги. Това са услуги, чийто монополист е държавата - например издаването на паспорти. Тъй като тези услуги имат задължителен характер, реален пазар за тях няма. Цената им не зависи от съотношението между търсене и предлагане и те не са стоки даже когато цената превишава многократно разходите по създаването им.

От казаното дотук следва, че продуктът като елемент на маркетинговия микс включва основно стоките, които са икономически блага (материални и нематериални), задоволяващи човешките