160 години от рождението на Христо Ботев
Живот и дело на Христо Ботев
Христо Ботев и неговото семейство близки родственици

Като творец и личност Христо Ботев въплъщава в най висока степен пробудените дейни сили и исторически новите прозрения на Българското възраждане. Необикновена личност, обладаваща титанична духовна сила и нравствено мъжество, поетът революционер се увлича пламенно от борбата за нашето национално освобождение, а социалната правда на народите става негова съкровена мечта.
Големият син на народа ни е роден на 06.01.1848 год. в град Калофер. Малкото подбалканско селище се отличава с буден и непокорен дух и със сравнително по свободен обществен бит в него са липсвали турски заселници, слабо е било влиянието на гръцката духовна власт. Първите си впечатления за българската земя младият Христо получава от красивата и величествена природа, сред която е разположен родния му град. И тези впечатления винаги ще подхранват въображението на великия поет.
В семейството на Ботев се е дишал здрав български въздух, то живеело с прогресивните идеи и патриотичния дух във времето. Бащата на бъдещият поет дългогодишният учител Ботьо Петков, е въплъщение на дирещата нови пътища напредничава мисъл на епохата. Получил образованието си в Одеса, народен просветител, публицист и преводач, той взима дейно участие в черковното движение срещу патриаршията и в борбата срещу католическата пропаганда. Майката на Ботев е Иванка Стойкова, красива и снажна калоферка, съхранила в паметта си стотици народни песни. От силната духовна връзка между сина и майката ще се роди по късно един от най богатите и вълнуващи образи на майката довереница на бореца за свобода. От майката синът е наследил и едно живо артистични качество дарбата да пее. В своите мечти за бъдещето на първородния си син даскалът Ботьо отправя поглед всякога към Русия. Христо следва първоначално взаимното училище в Карлово, а после завършва трикласното училище в Калофер. Благодарение на влиянието и настойчивостта на бащата и с помощта на руския консул Пловдив Найден Геров, петнадесетгодишният младеж заминава да се учи в Одеса града, в който се образова и възпитава възрожденската българска интелигенция. Младежът с неспокоен дух и търсеща мисъл не завършва учението си. Българското настоятелство в Русия не може да търпи свободолюбивите наклонности на ранно съзрелия младеж и поисква спирането на стипендията му. Останал без средства, Ботев преживява тежко 13 месеца в Одеса. Принуден да се издържа сам чрез уроци в едно полско семейство той разбира колко могъща е силата на онези, които притежават парите, властта, обществения авторитет .
През есента на 1866 год. Ботев напуска Одеса и учителствува в българското село Задунаевска. Тук той се отдава на порива си за волен, нестесняван от правила и препоръки живот и посвещава времето си на революционна пропаганда сред селяните. Заподозрян от руската царска полиция, заради връзката си с руски революционери, Ботев напуска селото и след петгодишно отсъствие се завръща в България.
През пролетта на 1867 год. Ботев е в родния си град. В Калофер младият поет проявява качествата на бъдещия революционен водач: като учител събира около себе си свои връстници и по възрастни ученици, упражнява ги в стрелба, подготвя ги за бъдещо въстание.