Глава 5

СТИЛОВЕ НА ПРОГРАМИРАНЕ

Дейностите в програмирането не се подчиняват на единни водещи принципи. Стремежът към развитие, усъвършенстване и разнообразие в реализациите на програмни системи са наложили различни стилове в програмирането, които могат да се класифицират така:

Процедурно програмиране (procedure based programming);

Логическо програмиране (logical programming);

Функционално програмиране (functional programming).

Процедурно ориентирано програмиране: Красноречиво пояснение на този стил представлява заглавието на книгата на Никлаус Вирт [6]

алгоритми + структури от данни = програми

Програмистът съставя програма и указва на компютъра как на базата на избран алгоритъм и възприети структури от данни да се намери решение на поставената задача. Типични процедурни програмни езици са Fortran, Algol, PL/1, Basic, Pascal, C/C++, Java.

Логическо програмиране: Водещият принцип з този стил гласи

правила + факти - програми

Изпълнението на една програма от логическото програмиране се свежда до доказателство или извод на определен факт, правило или твърдение въз основа на последователно обхождане на предварително изградена база данни, съдържаща множество правила и факти от определена предметна област. Алгоритмичният въпрос от процедурното програмиране как да се реши една задача тук не е централен [13]. Той се измества от въпроса какво (каква задача) има да се решава и как да се опише задачата, която предстои да се решава. Този стил е известен още и като декларативно програмиране. Типичен пример на език за логическо програмиране е Пролог (Prolog - Programming in logic)[45].

Функционално програмиране: Водещият принцип в този стил [29] гласи

програма = Композиция от функции

Наименованието на стила подсказава важността на обекта функция. Системите за функционално програмиране предоставят на програмиста богато множество от базови функции, както и средства за дефиниране на нови потребителски функции от базовите, с което се постига