СТИЛИСТИЧНИ ТРОПИ И ФИГУРИ В ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕКСТОВЕ

Какво ще научим

Запознаването със съдържанието от тази глава ще ви даде възможност да усвоите понятията:

1. Тропи и фигури

2. Епитет. Постоянен епитет

3. Сравнение

4. Метафора. Олицетворение

5. Метонимия. Синекдоха

6. Алегория

7. Хипербола. Литота

8. Антитеза. Контраст

9. Оксиморон. Парадокс

10. Ирония. Сарказъм

11. Гротеска

12. Градация

13. Паралелизъм

14. Инверсия

15. Реторичен въпрос

13.1. Стилистични изразни средства се наблюдават във всички функционални сфери на речта, но в литературата техните прояви са особено интензивни и отчетливо представени. Освен това в художествените текстове те реализират доминантно своята естетическа функция.

Обикновено се обособяват две основни категории стилистични средства в художествения дискурс - тропи и фигури. Към групата на тропите се отнасят единици (думи, словосъчетания, изречения), които представляват израз, реализиращ преносен смисъл - напр. олицетворение, метафора, метонимия, ирония, алегория, хипербола и др. Като стилистични (или още реторични) фигури, от друга страна, се определят художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на единична или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.). Най-характерните елементи в езика на художествената литература са следните:

13.2. Епитет - определение, което изпълнява художествена функция, напр. величествена планина, уханна роза, печални очи и т.н.

Постоянен епитет - устойчив, постоянно използван епитет за характеризиране на едни и същи или сходни обекти. Типичен е за фолклорните текстове. В тях например очите почти винаги са черни-черешови, снагата е тънка-висока, гората е зелена, пушката е бойлия, стадото е вакло, слънцето е ясно и т.н.

13.3. Сравнение - съпоставяне на два обекта например с помощта на като (като че, като на, както, сякаш, подобно на и др.), напр. застана пред мене права, зла като усойница (Елин Пелин), полите й широки, като на кукла (ЙорданЙовков), бих ревнал от болка/ като ранена в сърцето пантера (Никола Вапцаров).

13.4. Метафора - пренасяне на качества от един обект върху друг въз основа на някакво сходство. В основата на метафората стои скрито сравнение. Метафората може да бъде реализирана чрез метафорично употребено прилагателно - сляпо упорство, глаголна форма - усмивка грейва на лицето му, съществително - храм на науката.

Олицетворението е с характеристики, много близки до метафората. При него се придават човешки черти на природни обекти, напр. Балканътпее хайдушка песен (Христо Ботев); Пълнолика месечина изплава над ридове, засмя се сладко и като спря за миг, разгледа-разгледа, па спокойно тръгна след звездите (Елин Пелин).

13.5. Метонимията свързва два обекта на базата на някаква зависимост между тях. Метонимиите биват например по:

• общност на мястото - Върхътотговори с други вик: ура! (Иван Вазов) - вместо опълченците, които са на върха;

• общност на действието - Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни (Елин Пелин) - вместо "майсторите с трион, тесла, длето, брадва";

• принадлежност на обекта - Повзри се в живота, и ето ти Ботев, и ето ти цяла поема (Никола Вапцаров) - вместо "идеите, творчеството на Ботев";

• съотношение между материал и продукт - желязото срещат с железни си гърди (Иван Вазов) - вместо "железните оръжия";

• съотношение съд и съдържание - тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца (Елин Пелин) - вместо