Завод

Заводът е един от устойчивите образи в Вапцаровия лирически свят който е смислово амбивалентен.От една страна той се е превърнал в метафора на социалния ад в който живее "тук" и "сега".Същевременно той разкрива дисхармонията между човека и света,но обединява пулса на "хиляди сърца",изразявайки мечтата им за "утрешния ден'.Заводът е обобщен символ на екзистенцията изобщо за Вапцаровия лирически човек,защото е делнично пространство за него.Не случаино още в самото заглавие на стихотворението е назован този конкретен топос защото с него ще бъдат свързани посланията в поетическия текст.Първите стихове щрихират елементи от познат пейзаж:"Завод.Над него облаци от дим".В следващите стихове посланията се разгръщат в генерализирано обощение-става ясно ,че се говори не само за конкретното заводско пространство,а за битието въобще на обикновения човек.Метафоричния образ "Озъбено свирепо куче" визоализира дивата жестокост на живота,цената за непосилната борба "за парченце хляб".Същността на социалния ад не е представена чрез разгърната картина,а отделни детайли от заводското пространство създава се усещане за напрежение и дисхармония.Глаголите "скриптят","плющят".Анжамбалните създават усещане за задъхване и напрегната непосилна атмосфера.Използваната "ти" форма на обръщение превръща монолога размисъл от изповед в себе си в диалог с другия-събрата по участ.Конфкността на времето в което живее Вапцаровия лирически човек е внушена чрез контрастно противопоставяне.На затвореното пространство на завода противопоставят отворената широта и безкраят на полето и небето.Красотата и хармонията на природата подчертават абсурда и дисхармонията на човешкото живеене.Заводските стени са се превърнали в непреодолима преграда която спира човешките пориви и мечти.Безмилостната ръка на всевластника живот ги изхвърля на болука.Парадоксалното човешко съществуване обеличава индивида,разкъсва индивида,разкъсва връзките му с другите.Словото губи своя смисал и се превръща в крясък,който е невъзможно да изрази съкровената човешка воля,вътрешния стремеж за съпротива и свобода.В тази част на творбата интимното "ти" обръщение е заменено с Аз форма,а лир.Аз заявява своята принадлежност към угнетените хора в този завод,който са осмислили своята участ и своята сила.В следващата част на творбата се въвежда нова тема за борбата и вярата която измества темата за страданието.Тук се разгръща нова опозиция "ние"-"ти",като "ти" е заводът живот,а "ние" е израз на едно ново самочувствие,усещане за единение и сила на отрудените хора.Това обославя категоричността на изказа:"Напразно!Ти ни учиш да се борим-/ще снемем ние/слънцето при вас".Заявява се варата в собствените възможности,убедеността над човека творец в способността му да се пребори за правото си на живот.знакът на слънцето се свързва с представата за живот и светлина и визира живота "утре".Този живот ще бъде хармонизиран с вечния ритъм на универсума.Той събира в едно цяло ритъма на хиляди сърца.