Стихотворението Вяра на Вапцаров е израз на неговите социални убеждения. Понятието вяра тук не се свързва с изконния му смисъл. Вярата на новия лирически герой не е вяра в Бог, а в прогреса на човечеството и щастливото утре, когато всички ще бъдат щастливи и равни.

Самият автор е възпитаван от майка си с евангелски притчи и преди разстрела й пише: Мамо, аз трябва да умра. Гледай да свикнеш с тази мисъл, успокоявай се с думите на твоя Христос: Ако житното зърно най-напред не умре, то не може да даде плод. Основната митологема на Вапцаровата поезия- ПШЕНИЧЕНО ЗЪРНО ОТ МОЯТА ВЕРА има пряк етичен и стилистичен извор в евангелската легенда, но е преосмислена през призмата на новото историческо битие:

Но ето - да кажем

вий вземете - колко ? -

пшеничено зърно

от моята вера

.....

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебройни патрони

за нея

няма открити!

За да има щастие на Земята, вместо пшинични зърна в пръстта трябва да легнат жертвите борци за свобода и правда.

Събирателният лирически герой обича живота (затова и поетът изписва лексемата Живот с главна буква- тя е значещ топос) , въпреки неговите груби лапи челични:

За него- Живота-

направил бих всичко...

За него обаче няма да има значение нито приятния гъдел от дишането, нито гледката на синьото небе, ако му ограбят идеите и надеждата за бъдещето:

Миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

Той е готов на саможертва за дните честити, за по-хубав и по-мъдър живот. Виденията за бъдещето са неговата вяра, екзистенциалната му потребност и концепция.

Новата вътрешна нагласа, новото разбиране за света и живота, породено като съпротива на конкретната действителност и време, карат Вапцаров да прокламира чрез своя лирически герой :

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота!

Напротив,напротив!

В стиховете се оформя и затвърждава връзката: жестока действителност- вяра и воля за промяна- мечтано бъдеще. Такава е спойката между настоящ и бъдещ живот.

Представите на Вапцаров за бъдещия живот, изразени в стихове са комунистическа утопия, но не трябва да се схващат като празно обещание,