СТИЛИСТИЧЕН АНАЛИЗ НА СИРОТНА ПЕСЕН ОТ Д. ДЕБЕЛЯНОВ

ЦВ. БОРОВ

1. Обект на анализа. Стихотворението сиротна песен е последно в поетичното наследство на Д. Дебелянов. То не носи отпечатъка на някаква филигранна обработка. Това е лесно обяснимо с обстоятелствата, при които е написано: както е известно, то е създадено по време на войната, когато Д. Дебелянов е на фронта, и ръкописът му е намерен след смъртта на поета в книжата му. Поради това ние дори не сме сигурни дали в този си вид то е било считано от поета за завършено.

Настоящето изследване има за цел да опише литературния код и да покаже структурния строеж на едно произведение, което не носи следи на съзнателно техническо усъвършенстване. Ето текста на стихотворението:

СИРОТНА ПЕСЕН

I. Ако загина на война,
скръб никого не ще попари
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

II. Ала сърце ми не скърби
приневолен живя сирака
и за утеха, може би,
смъртта в победа ще дочака.
III. Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

IV. Ще си отида от света
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

2. Описание на различните слоеве

2.1. Фонологичен слой. Най-често срещаните в стихотворението гласни са а, е. Тяхното разпределение в отделните строфи се изменя еднопосочно 15, 11, 10, 9 за а, 4, 8, 8, 10 за е. И повтаря в по-ниска степен измененията в разпределението на а. Най-често срещаните в стихотворението съгласни се разпределят както следва: н 8, 3, 5, 8; с 0, 4, 9, 6; р 3, 5, 3, 0. Заглавието на стихотворението, построено от тия най-често срещащи се съгласни, ни дава известно указание за символичния и хармоничен характер на разпределението им.