`Стихотворението На прощаванее изповед на родолюбив български емигрант ,който е направил възвишен житейски избор.Младият човек разкрива своето разбиране за пълноценният живот ,осмислен от безкористното посвещение на святата национална кауза.

За Ботевия лирически герой свободата е висша нравствена ценност .Съкровенното желание на изгнанника е да участва в борбата за освобождение на отечеството.Духовно разкрепостената личност изразява категоричното си несъгласие с житейната позиция на премирението с робската участ сънародници.Най-яркото проявление на свободолюбивият дух е геройчната саможертва , чрез която се откроява свещеният на революционера патриот към потомците.

Лирическият герой се стреми да изпълни своя пътриотичен дълг и да допринесе за осъществяването на националния идеал.Сърцето му мъжко-юнашко не го оставя да бъде безучастен свидетел на народното страдание да гледа турчин , че бесней над бащино му огнище.Дълбокият патриотизъм го кара да се жертва в името на народа.Той знае , че по страшният , но славен път на борбата той може да намери смърта , но това не го разколебава, не го кара да промени решението си.Гласът на народа и неговото страдание е по силно от чувството му за самосъхранение.

....аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни

Героят е горд , че е потомък на славен народ ,че майка му го е възпитала да обича отечеството си повече от живота.Поетът е намерил форма ,за да говори и от свое и от името на бореца , озлязъл из народната среда.Героят е решен да поеме по пътя на борбата , тъй като неможе да търпи тежкото робство над родния край.

там , дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал

Лирическият герой е пленен от идеала за народна свобода ,решен е да прояви юнашката си чест с оръжие в ръка.Той е възмътен и дълбоко страда при мисълта за погубването на скъпото му бащино огнище.Символният образ на реката тиха бяла Дунава е знак за границата между радното и чуждото, между принудителното бездействие в тази тежка чужбина и славният подвиг в балкана.Образът на дома, семейството и либето са огромният кръг от неща ,който са ценни за обреца за свобода.В стихотворението образите на майката и либето се открояват.Майката е довереницата на сина,пред ко ято тои може да направи на-тежката изповед.Борецът определя майката , като майка юнашка.Образът на майката е реалистичен.В миналото либето е най-чистата,най- милата любов.Любимата на героя осъзнава , че дългът към родината е висшата му цел.В На прощаване образът на либето е обрисуван с няколко израза тя притежава преданност , вярност и физическа красота.

Там , дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с онази тиха осмивка

в скръбно ги сърце впиеше.

Лирическият герой отхвърля онези цвой сънародници който не приемат бунтовните идеи и не са способни да разберат неговият избор.Той не приема онези , който скланят глава пред поробителя сматайки , че така ще получат по лек живот.

нито пък слъшай хората

дето ще кажат за мене

Заветът, който трябва да се остави на братята от бореца за свобода може да се придаде по два начина чрез разказа на майката