Стендал (на френски Stendhal), псевдоним на Мари Анри Бейл, е френски писател. Той е известен с прецизния психологически анализ на героите и със сухия си стил. Роден на 23 януари 1783 в Гренобъл, Франция. Великият писател починал през 1842 в Париж на 59 години.

Роден в адвокатско семейство в Гренобъл, Франция, той прекарва детството си в мизерия. Мразел баща си- прагматик, и оплаквал майка си която починала докато бил малък. В това се изразявало неговото детство, като единствения човек, който му давал искрица надежда била неговата по- малка сестра Паулин.

На 16г. заминава за Париж, уж за да кандидатства в политехническо училище, а всъщност с намерение да опита късмета си като драматург. Но животът му протича по друг начин. С протекциата на влиятелни роднини още през 1800г. получава назначение във френските военни сили в Северна Италия (като консул в Триест и Цивитавечия), където има възможност да пътува и да опознае страната, а и да развие траен интерес към нея - интерес, който ще се отразява на цялото му понататъшно творчество. Завръша се в Париж след 2 год (1802г.) и възобновява подготовката си за театрална кариера, но през 1806г. е изпратен на нова задгранична военна служба като помощник-комисар в Германия. Движи се с Наполеоновата армия из цяла Европа и става свидетел на завземането и опожаряването на Москва. След краха на империята през 1814г. отново се установява в Италия. Там изучава задълбочено европейското изкуство и публикува първите си книги за живота и творчеството на композитори и художници.

!!! Стендал бил "болен" почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Кимароса, Моцарт и Росини като на последния дори написал доста пълна биография (1824). Тя била добре оценена не заради историческата точност, а заради критиката към самата музика.

История на италианския живопис - 1817г. - Италия

Основната теза, която развива е антиклацистична: настоява, че античният естетически идеал не е абсолютен и вечен, че красотата е относително понятие, зависещо от условията на живот и потребностите на всеки народ и епоха.

Поддържа тесни връзки с либералите и революционерите карбонари, борещи се за независимостта на своята страна. Австрийските окупационни власти не са доволни от тази му дейност и през 1821г. го принуждават да се завърне у дома си.

В Париж остава 9 год. Посещава модни салони и си спечелва слава като добър събеседник и полемист с неконвенционални възгледи.

Расин и Шекспир 1823г. Съчинение; противопоставя английския и френския драматург като пример за романтическа свобода, нескована от нормите на класицизма.