Статут на държавните служители в Европейския съюз

Увод

В ЕС, уредбата на държавната служба е на конституционно и законово ниво. В някои от страните на ЕС, материята се урежда в един нормативен акт (Люксембург, Унгария, Полша, Латвия и други), а в други регламентацията е в повече от един закон.

Като цяло, в уредбата на държавната служба стабилността на служебното правоотношение е водещ принцип. Държавните служители по дефиниция са постоянно заетите в държавната администрация (централна и/или местна).

Държавната служба се регламентира преимуществено от законови и подзаконови нормативни актове, които изключват договорни отношения. Характерът на държавната служба предполага в общия случаи публично-правно регламентиране. Субсидиарно се прилага трудовото законодателство.

В ЕС законодателството предвижда, че под държавен служител се разбира лице, което има ранг и чин, установени в съответствие с принципите, визирани в закона, и осъществява функции от държавно-властнически и административно разпоредителен характер.

1. Статут на държавния служител

В различните държави съществуват различни критерии за класифициране на държавните служители. В Германия в категорията на държавните служители се включват служителите на Бундестага, Бундесрата, Федералния конституционен съд, ръководителите на висшите държавни учебни заведения, както и професорите и асистентите в тях. В обратен смисъл е уредбата във Франция и Белгия. Научните работници- преподаватели в държавен ВУЗ или не са държавни служители, или статусът им се урежда със специални нормативни актове. Германският закон прави разграничение между преки и непреки държавни служители. Преки служители са тези, които имат за работодател федералната държава, докато