Старопланински легенди

1. Творческа история- книгата излиза през 1927 г., включва 10 разказа.Първият разказ, написан за цикъла е Овчарова жалба(1910), подзаглавието му е Овчарова жалба.Идеята на Йовков за цикъла има за основа носталгичния копнеж на автора по отминалото време, в което са живели силни и горди личности.Активно сътрудничество Йовков получава от учителя Данаил Константинов, който му изпраща легенди, предания, народни песни от Жеравна и Котленския край.

2. Заглавието има два определителя: за пространство и за време.(Старопланински фиксира конкретно пространство, а легенди насочва към миналото, което е достатъчно отдалечено, за да се превърне в легенда.Пред Н. Лилиев и Вл. Василев , Йовков споделя, че това е любимата му книга.Разказите са подредени в точно определен, посочен от автора ред: Шибил, Кошута, Най-вярната стража,Божура, Юнашки глави,Постолови воденици, Индже, Овчарова жалба, През чумавото , На Игликина поляна .Авторът държи на вътрешната връзка между отделните разкази, която се осъществява чрез двата мотива- за любовта и красотата. Няма сила, която да устои на любовта и на красотата е посланието на книгата. Така подредени разказите следват още една идея на автора, в основата на която са двата основни топоса планината и полето. Мотивът за слизането от планината сравни с Ботевия модел за отиване в планината.Балканът е място за горди мъже, юначни битки и сражения, волен живот, който не е съобразен с ограниченията на колектива в селото. Полето, селото, е място на уседналост, на друга хармония между хората. Шибил слиза в селото доброволно, за да се подчини на неговите закони и да изживее любовта, която го преражда, но там намира смъртта си. Крайналията в последния разказ се изкачва в планината, воден от любовта и спомените и там намира покой душата му.

3. ЛЮБОВТА Е РАЗКРИТА КАТО МАГИЯ, КОЯТО ПОКОРЯВА И ЗАВЛАДЯВА, КАТО НРАВСТВЕН ДЪЛГ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДУХОВНО ПРЕЧИСТВАНЕ. Любовта е основен двигател и мотивация на човешките постъпки, тя пречиства човека и му помага да преодолее злото.Йовков търси истините за човека в миналото(време на хармония, на любов и красота, на юначество), за да открие вечните ценности, позабравени от неговите съвременници.Това са десет легенди за страстта, за любовта и смъртта, за нравственото проглеждане и изкуплението на греховете.

4. Миналото, с което писателят ни среща в легендите, никога не е привнесено самоцелно.Историческите факти, темата за хайдутството, за кърджалийските погроми са пресъздадени в романтична светлина.Историческият факт е нужен на Йовков, за да създаде контакт с нравственото, героичното е осмислено по нов начин чрез духовно възвисяване на личността.

5. Особености на цикъла

-легендите утвърждават единен философско нравствен модел(красотата, любовта , доброто , трябва да побеждава)

Старопланински легенди е единна поема за красотата, любовта и мъдростта, проникновена книга за българина, поема за силни и горди хора, живели в добро и гряхЦикълът обединява романтичното и реалистичното изображение, историческото и легендарното.Историческото е само фон на екзистенциалното(Св.Игов)

-всички разкази са изградени върху ефекта на познатото(легенда, предание, мотив, нар. песен).Това дава възможност вниманието на читателя да се съсредоточи върху характерите и идеите.

-всяка легенда има мото от народна песен, чиято цел е да свърже повествованието с духа на миналото.Идеята за мото и броя на легендите Йовков заимства от Анатол Франс (Изворът на света Клара)