От времето на Античността има редица произведения с романен характер. В тях героите обикалят по света, преминават през различни премеждия и приключения. Това може да се каже още за най-ранните текстове, които са били предназначени за слушане от събралите се на пирове или в театъра. Такива са Омировите поеми Илиада и Одисея. От по-ранното време историографията е тази, в която се срещат отделни по-малки разкази новели, с подобен характер. От по-късно време познаваме отделни прозаични творби, а през Елинистическата епоха и по-късно, през времето на принципата, в гръко-римския свят се появяват вече по-големи текстове с приключенски характер, но предназначени за индивидуално четене. Такива произведения са античните романи, възникнали на старогръцки език във връзка с това, че са били писани и разпространявани в гръкоезичната част на античния свят.

Може да се каже, че античният роман има три по-открояващи се разновидности. Една от тях е любовно-авантюрният роман, например Аброком и Антия или Ефеска повест от Ксенофонт Ефески, Херей и Калироя на Харитон от Афродизия, Дафнис и Хлоя на Лонг и др. Към втория тип се отнася т. нар. римски сатиричен или битово-авантюрен роман, каквито са Петрониевият Сатирикон и Метаморфози или Златното магаре на Апулей. Към третата група могат да се причислят произведенията с биографичен характер като Киропедия на историка Ксенофонт или анонимният Роман за Александър. След в. сл. Хр. те добиват изключителна популярност, която продължава и през Средновековието, тъй като задоволяват нуждите на голям и най-разнообразен тип публика.

Любовно-авантюрният роман Дафнис и Хлоя се приписва от традицията на Лонг и се датира приблизително през в. сл. Хр. Тъй като за автора не е известно нищо, изследователите смятат, че всъщност той е анонимен. Оттук се явява проблем и с датирането на текста, което се прави най-общо по косвени данни. Това се отнася и за текстове като Омировия епос. Повечето теории и хипотези, свързани с въпроса за авторството на Омировите поеми и в частност с Одисея, твърдят, че те имат автор, но доколкото все пак почиват на една първоначална устна митологично-фолклорна традиция, не може с точност да се датира тяхното окончателно възникване и оформяне.

В Лесбос, близо до Митилена, един козар на име Ламон намерил подхвърлено момченце. Една от неговите кози го кърмела. При детето в една кошничка имало кутия със скъпоценни предмети (пурпурна наметка със златна тока и кама с дръжка от слонова кост ) оставени за разпознаване. Две години по- късно недалеч от същото място един овчар (Дриас) намерил