Забравена парола?
Начало на реферати

Старогръцката култура в първите векове на първото хилядолетие пр. н. е


СТАРОГРЪЦКАТА КУЛТУРА В ПЪРВИТЕ ВЕКОВЕ НА ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПР. Н. Е.


Между второто и първото хилядолетие пр. н. е. в гръцкия живот настъпва коренна промяна. По същество тя се изразява в стесняване на културното пространство. И в критската, и микенската култура съществува в широкия ареал на връзки и общи форми с Изтока. Не са малко основанията да се твърди, че критските дворци и микенските цитадели, владеещи върху много свързани помежду си селски общини, следват структурата на източната дворцово-храмова цивилизация. Новите условия, възникнали в ХІІ век пр. н. е. в Източното Средиземноморие вследствие на движението на племена и цели народности, довеждат микенския свят до гибел. Най-съществената външна промяна е може би отпадането на дворцовите центрове и силното партикуларизиране на общностния живот на елините. Съсредоточаването на живота в отделните селски общини може да се тълкува като връщане назад. Но бидейки и скъсване с един възможен източен начин на живот, то подготвя типично елинската обществена форма на полиса.

Промените след 1100 г. пр. н. е. Едно от видимите външни събития, предизвикали голямата промяна в елинския свят, е спускането на дорийците от север. Те са последното индоевропейско племе, което се влива в гръцката народност. Спускането им е момент от общото движение на народности около ХІІ век пр. н. е., когато малоазийски племена се заселват на полуострова и, обратно - траки и микенци се заселват от бреговете на Мала Азия. Археологическите разкопки убеждават, че микенците оставят своите центрове на полуострова преди идването на дорийците, които, настанявайки се в северозападната и южната част на Егейската област, не посягат на микенските крепости, а се настаняват по нови места110.

Между големите промени, настъпили в бита и начина на живот в трите века от 1100 до 800 г. пр. н. е., на първо място трябва да се постави желязото, което бележи археологическата епоха след ХІ век пр. н. е. Вече не се поддържа по-раншната теза за желязното дорийско оръжие, победило бронзовото ахейско. Изглежда, ахейците откриват сами новия метал при набезите и пътуванията на изток към Анатолия. Но както и да е, изоставянето на мъчния за произвеждане бронз и преминаването към по-достъпното желязо е производствената причина за отпадането на централизираните микенски държави и партикуларизирането на гръцкия свят.

Геометричното изображение върху керамичните съдове, характерно за тези три века, също не е нововъведение, наложено от дорийците. Един стар център на керамично производство като Атина, останал незасегнат от дорийското влияние, показва ясно постепенния преход от микенското към геометричното изображение. Същото се отнася и за появилото се след 1100 г. пр. н. е. трупоизгаряне, изместило трупозаравянето. Двете форми на погребение започват да се ползват смесено след 750 г. пр. н. е. За съжаление не можем да възстановим сигурно техните мирогледни функции.

Старогръцката култура в първите векове на първото хилядолетие пр. н. е facebook image
Публикувано от: STOILKA GEORGIEVA

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.