ДРЕВНОГРЪЦКА МИТОЛОГИЯ

ДООЛИМПИЙСКИ ПЕРИОД

Процесът на живот се възприема от първобитното съзнание в хаотично натрупани форми. Обкръжаващото се материализира, одушевява се, заселва се с непонятни, слепи сили. Всички предмети и явления са в безпорядък в съзнанието на първобитния човек.

ОЛИМПИЙСКИ ПЕРИОД

В митологията от този период, свързан с прехода към патриархат, се появяват герои, които унищожават чудовищата, плашещи въображението на човека, потиснат от непонятната му и всемогъща природа. Аполон убива питийския дракон и основава свое светилище на това място. Умъртвява и двамата чудовищни великани, синове на Посейдон - От и Ефилат, които израстват толкова бързо, че едва възмъжали, вече мечтаят да се възкачат на Олимп, да завладеят Хера и Артемида, а вероятно и царството на Зевс.

Вместо древните богове и демони, се появява един главен върховен бог - Зевс, на който се подчиняват всички останали. Патриархалната община се въдворява и на небето или за дребните гърци - на Олимп (оттук понятието олимпийски богове). Зевс сам води борба с различни чудовища, побеждава титаните, циклопите, Тифон и гигантите и ги заточва под земята - в тартара. Появяват се богове от нов тип. Женските божества, оформили се от многообразния персонаж на богинята майка, получават нови функции в епохата на героизма. Хера става покровителка на брака и полигамното (многоженството) семейство, Деметра - на земеделието, Атина Палада - на честната, открита и организирана война, Афродита е богиня на любовта и красотата, Хестия - на домашното огнище. Занаятите също намират своя покровител Хефест. Но не само боговете и героите, но и целият живот получава в митовете съвсем друго измерение. Преди всичко се преобразява цялата природа, която по-рано е била изпълнена със страшни и непознати за човека сили. Властта на човека над природата нараства значително, той вече умее да се ориентира в нея, да открива красотата, да я използва за своите нужди. Всичко се управлява от Зевс и всички стихийни сили се оказват в негови ръце. Преди това той самият е бил и ужасният гръм, и ослепителната светкавица. Сега и гръмотевицата, и мълнията, както и цялата атмосфера, стават негови атрибути. Древните гърци започват да си представят, че от разумната воля на Зевс зависи кога и с каква цел ще използва той своята светкавица. Характерно е обкръжението на Зевс на Олимп. До него е Нике (победа) вече не като страшен и непобедим демон, а като прекрасна крилата богиня, която символизира само мощта на Зевс. Темида в ранния етап на развитие не се е различавала съществено като божествен образ от символа на земята. Сега тя се възприема като богиня на правото и справедливостта. Деца на Зевс и Темида са хорите - весели, прелестни, благодетелни, вечно танцуващи богини на годишните времена и държавния ред, изпращащи по най-справедлив начин валежи чрез отваряне и затваряне на небесните порти. Със Зевс са и Хеба, символът на вечната младост, и момчето виночерпец Ганимед. Даже мойрите - страшните и непознати богини на ориста и съдбата - се смятат вече за дъщери на Зевс и водят блажен живот на Олимп.

Човешкият труд също получава своето по-нататъшно отражение в