МИТ

Митът е съхранил начина, по който човек е започнал да се отнася към света и към себе си, начина, по който е възприемал и преживявал своето единство и своята различност от съществуващото, своето начало, място и край в него.

Човекът по принцип никога не е живял само с откъслечни, с частични представи за света и за себе си. Още в най-ранните епохи неговото възприемане на света е системно. И точно тази системност, проявяваща се във всички области на живота му, коренно отличава човека от стадното животно. А най-ранните етапи на човешката култура се характеризират и с най-голяма свързаност, затвореност, неподвижност. Митологията, като единствен възможен мироглед в дородовото и родовото общество, е цялостен, системен възглед за света. Тя ни го представя такъв, какъвто го е виждал човекът на древността, чертае неговите граници, разкрива неговите измерения - физически и смислови. Именно от митологията черпим знания за човека, начина, по който той е усещал, по който е съществувал. Пак в нея намираме представата за неговото тяло и за неговата същност. И още нещо много важно - митологията дава ясен отговор на въпроса за сьизмеримостта на човек и космос, за мястото и ценността на човешкото битие, за това, което придава смисъл на човешкото съществуване. Наистина, в мита човекът е направил грандиозен опит да си отговори преди всичко на въпросите: как е възможен светът, откъде е дошла неговата подреденост, как се е появил човекът и какво е неговото място В пространството (космоса), каква е тайната на човешкото раждане и смърт, на човешката съдба. Митът се мъчи да разгадае тези въпроси, но по такъв начин, по който елиминира необяснимите събития. Митологията не търпи неясноти, хаос, неоформеност, незавършеност Тя изключва всичко, което излиза извън или нарушава порядъка на космоса. Защото по самата си същност митологията е превръщането на хаоса в космос.

Митическото съзнание възприема света през призмата на непосредствения жизнен интерес на човека, подреждайки неговите елементи според знанието, което има за човешката дейност. Оттук неразличеността, взаимопроникването между космос и човек. Границата на човека в мита е твърде променлива. Тя е производна на човешките действия в света. Защото човек се намира в единство с онези елементи от действителността, към които е насочена неговата дейност. Но в митологията човек не осъзнава не само своята различност от космоса, но и своята различност от другия човек. Той съществува в рамките на рода и се осъзнава само като род. Човек и колектив в мита са едно. Съдбата на света е и съдба на човешкия род. Картината на света е реалност, тя е истина. Съдържанието на мита се преживява като своеобразно свещено писание. Неговата истинност идва от отнесеността му към началното Време. Тя не е истина на доказателството, а истина на вярата.