ПОЕТИЧНИЯТ СВЯТ НА САФО

Сафо е единствената жена-поетеса, чието име заема достойно място сред най-великите представители на древногръцката лирика. Покорени от поетичната сила на Сафо, древните хора я нарекли десета муза. Никоя друга поетеса не е получила такова признание още в античността. За широката популярност на Сафо в дребна Гърция говорят редица цитати от нейни произведения, използвани от Плутарх, Филостраст, Страбон и др. Известен е случаят със Солон: когато внукът му рецитирал едно стихотворение от Сафо, той поискал да го чуе още веднъж, за да не умре, без да го е научил наизуст. Дори на остров Лесбос са секли монети с нейния образ. И до днес Сафо се радва на широка известност: Вярвам, че някой за мен ще си спомня.

За живота й знаем много малко. Родена е в град Мителена на остров Лесбос (612 г. пр. н. е.). Произхожда от богат и знатен род. Има трима братя. Омъжва се за богат човек и има от него една дъщеря - Клеида. Осъждана е два пъти на изгнание. Скита се по чужбина, най-много в Сицилия. Сафо се връща в родината, когато тиранинът Питак разрешава завръщането на изгнаниците. На остров Лесбос вероятно основава школа за млади момичета, в която те се обучават на музика, танци и поезия. Това е била най-прочутата школа на острова и е била наричана къща на музите, а Сафо учителка по лириката. Сафо се посвещава на музикално-поетична преподавателска дейност и живее с мислите и чувствата на своите ученички.

В какво се състои магията на нейното поетично творчество? От стиховете на Сафо, които обхващат цели девет книги, до нас са достигнали оскъдни откъси и само три цели стихотворения. Първото е химн на Афродита, в другото се рисува любовната мъка, а в третото Сафо дава съвети на разпуснатия си брат. За жалост, почти всичко е изчезнало. Все пак и в запазените откъси можем да открием магията на нейното творчество, проникваща неусетно и дълбоко в сърцето. Основна черта на нейното творчество е силата на емоцията. Любовното съперничество, раздялата, тревогите на любовта, предаността към младите приятелки са главният предмет на поезията й. Наред с емоционалността, в поезията на Сафо откриваме съзерцателност, наблюдателност, мисловност. По-общо казано, поетичното творчество на Сафо е изключително разностранно. Нейните мисли и чувства - дълбоки, езикът - мил, въображението - живо.

Поетесата живее в неспокойни времена. Политическите размирици на остров Лесбос, възникнали вследствие на борбите между аристокрацията и демоса, по това бреме обхващат почти цяла Елада. Въпреки това нейното творчество остава недокоснато от политическите вълнения и социалните проблеми. Дори изгнанието, на което е била осъдена, не присъства като тема. Това я отличава от великия й съвременник Алкей. Поетичното творчество на Сафо е израз на вътрешен мир, създаден от красота, хармония и спокойствие. Така че и тя третира сложния въпрос за т. нар. калокагатия. През различните епохи той е имал различен смисъл, но винаги е представлявал хармония между вътрешното и външното, което е условие за красотата на индивида:

Красив е красивият, само додето

го гледаш. Красив е добрият, само с това,

че добър е.

Този дух на преклонение пред красотата и чувството за хармония тя се е