Още в древността любовта е една от темите, които привличат вниманието на поетите. Творбите на Сафо, Архилох, Анакреон, Алкей успяват да ни развълнуват и днес, макар че са създадени преди повече от две хилядолетия.

Много от авторите в старогръцката лирика пишат за любовта, но не в този смисъл на думата, който се разбира днес. Според елините, обичта се изразява предимно в дълбока и силна привързаност и непременно е свързана с някакво физическо усещане - болка, прилошаване, треска. Ето защо може да се каже, че чувствата са елементарни, както и изразяването им, макар че това е направено по един своеобразен и удивителен начин (Сафо):

Подобно буря... разтърсва любовта душата ми:

тъй вятърът планински събаря дъбове...

Друг характерен елемент от разбиранията на древните гърци за любовта е, че според тях тя е внушена от боговете - най-често Афродита и Ерос, чиито стрели могат да покосят дори сърцето на Зевс. Но макар и внушена, усещанията, които поражда любовта, са съвсем лично изживяване на влюбения (Сафо):.

О, сладка мамо, вече нямам

сили" совалката си бързо да

премятам,

умирам от любов: едно момче

красиво ми прати Афродита, нежната.

Обикновено творбите на поетите започват с обръщение към някого, пред когото лирическият герой изплаква мъката си. Стихотворенията никога не са във вид на монолог (Сафо - Молба към Афродита).

Един от най-забележителните творци на Древна Елада е Архилох. Той се спира на много теми, но сред останалите безспорно се открояват стиховете му, посветени на любовта:

И нежно клонче мирт

я радва,

и розите червени...

По раменете й са паднали

най-леки сенки от косите...

Архилох наистина притежава талант, благодарение на който успява да напише такива великолепни стихове. Те пленяват читателя с богатството на багрите и краските, с разнообразието на изразните средства.

Сафо е единствената поетеса, чиито творби са запазени и до днес. Тя пише предимно любовни стихове, в които личи известно влияние от творчеството на Архилох. Но въпреки това Сафо има свой собствен стил, който се различава не само по начина на изразяване, а и по силата на чувствата. Творбите й не правят изключение от общото правило, че любовта се изразява предимно с физически усещания. Но при Сафо това е направено с много усет към красивото и изящно изразяване (Любовна болка):

Но аз, щом отдалече те

съгледам, в уплаха - бледна - изведнъж

изтръпвам.