СТАРОГРЪЦКА ЛИРИКА

БОГДАН БОГДАНОВ

Названието лирика, с което означаваме днес един от трите литературни рода, е възникнало в Древна Гърция. Думата е образувана от лира /музикален инструмент/. Това издава един от характерните белези на ранната гръцка лирика в повечето си видове тя се е пеела под съпровод на музикален инструмент, като в някои случаи изпълнението е било допълвано с танц. Названието лирика е създадено, след като е приключило развитието на ранната гръцка лирика, за да се обединят в едно понятие нейните разнообразни проявления. Така че самото название е условно не всички лирически видове са се изпълнявали под съпровод на струнен инструмент, използувана е била и флейта; ори това някои видове са се изпълнявали без музикален съпровод.

Старогръцката лирика от VII, VI и V в. пр. н. е. се дели на два основни вида декламативна и песенна лирика /или мелическа, от гр. Мелос песен/. Както говори названието, декламативната лирика се декламира и не се съпровожда от музика. Но може би първоначално тя също е била свързана с музикален съпровод. Нейните два подвида елегията и ямбът дават по-късно имената си за означаване на един вид лирическо стихотворение и на един стихотворен размер. В ранна Елада обаче елегия означава поезия, написана в двустишие от дактически хеказметър (шестостъпник) и пентаметър (петостъпник), в която се засягат различни актуални теми. Ямбът не се различава в това отношение от елегията. Писан и тогава в размера ямб (/), той е носител на хапливи нотки и сатирично съдържание.

Старогръцката лирика от това ранно време е достигнала до нас в крайно непълен вид. Само в редки случаи са оцелели отделни стихотворения. Иначе притежаваме откъси, някои дотам кратки, че за творчеството на редица големи лирическо поет не можем да си съставим точна представа. Известно изключение правят хоровите лирически творби на Пиндар и Бакхилид, които са оцелели сравнително по-пълно.

*

Единият от корените на гръцката лирика е скритият в първобитната човешка практика лиризъм, песента, ритъмът на словото и гласа, спътници на всяка човешка дейност. Старогръцката литература е съхранила образци на такива древни песни. В Омировата Одисея Кирка съпровожда песента с тъкането и Навзикая с дружките си на брега на реката облекчава прането на дрехите. Музиката не просто облекчава, тя прави радостен труда, а с удоволствието да не се различаваш от другите приобщава човека към колектива.

Понятно е мястото на песента в древното религиозни действие. Благодарение на музиката, езика на душата, по-лесно се достига до отвъдните сили така вярва древният човек. Затова и погребалният ритуал, колективното оплакване е също песен.

Ранната гръцка лирика получава от народния лиризъм не само имената на отделните жанрове. Епиталамият, тренът и сколият, ембатерият запазват и традиционното си съдържание на сватбена, погребална и пиршествена песен, на военен марш. В старогръцката лирика остава жив и древният фолклорен синтетизъм, единството на слово, ритъм, музика и танц. То се смята толкова свещено за целия период на ранната гръцка поезия, че философът Платон като че ли с право се сърди, че в IV в. пр. н. е., в неговата