СТАРОГРЪЦКА ЛИРИКА
ПОЕЗИЯТА НА АЛКЕЙ И САФО

Литературата в древна Гърция, като отражение на човешкия мисловен и духовен свят, има свои етапи на художествено развитие, които са в пряка връзка с формирането на т. нар. литературни родове. След епоса, достигнал своята класическа изява в поемите на Омир (Илиада, Одисея), се появява нов вид литературно творчество в древна Гърция - лириката. Това е вторият литературен род в триадата: епос, лирика и драма. От средата на VII в. (648 г.) до началото на IV в. пр. Хр. старогръцките поети изразяват лични настроения и чувства, но защитават и колективната позиция на определени обществени групи към актуални проблеми, свързани със законността и управлението на старогръцките градове-държави. Така техните произведения се оказват обществено ангажирани, но и с интимно изповедно съдържание. Изпълнението на стихотворните творби е предимно песенно, при съпровод на музикален инструмент. Най-често това е лира. Оттук идва и историческият произход (етимологията) на наименованието: лирика, т. е. произведения, в които текст, музика и не на последно място - танц, са в художествено единство. Красивото звучене на стиха в съчетание с подходяща мелодия и ритмична танцова стъпка е оказвало силно въздействие върху слушателите. Неслучайно старогръцката лирика е предназначена за по-тесен кръг ценители на изящното слово. Изпълнявана е по повод на различни семейни и приятелски тържества. Не са били редки случаите старогръцки поети да рецитират свои творби на народни празници. Това е причината за появата на т. нар. декламативна лирика. При нея музикален съпровод липсва. Но там, където музиката е неразделна част от звучащия Като песен стих, лириката е определяна като песенна. Тя се изпълнява от хор или самостоятелно, т. е. соло, от един певец. Затова и песенната лирика се дели на хорова и солова.

Песенната дарба на поетите в древна Гърция се приема за божествена. Сякаш чрез техните лирични текстове пеят самите богове. Затова и всеки творец, изявил се като майстор на лирическата песен, е съотнасян към определен олимпийски бог.

Особено място в старогръцката лирика заема песенното творчество на Алкей и Сафо. Те създават солова песенна лирика. Твърде малка част от техните произведения достига до наши дни. Но и това, което наследяват поколенията, е красноречиво доказателство за висок художествен принос в развитието на поетичното изкуство.

Алкей и Сафо са съвременници. Родени са на остров Лесбос и творят през първата половина на VI в. пр. Хр. Принадлежат към аристократичното съсловие. Голям интерес предизвиква лириката на Сафо - първата жена поетеса в древна Гърция. За нея самият Алкей пише стихове, в които възпява духовното очарование от женско творческо присъствие в свят, който по традиция принадлежи на мъжа. Поетът е очарован от теменугокосата, чистата, медено усмихната Сафо. Макар и само щрихиран, духовният портрет на древната поетеса е ясно очертан. За Алкей любовта е красиво чувство, което идва направо от душата. Там прозвучават първите звуци на песента. Тя е бликнал ручей от хармонични тонове, които определят мелодичността на стиха. Поетичният ритъм е винаги б синхрон с музикалното настроение на чувството, което е лирично преживяно и озвучено. А това всъщност е и песенното звучене на лириката, постигнато в творбите на Алкей. Дори когато обект на поетичен възторг е природата, въздействието на стиха е изцяло лирично. Алкей не описва видяното, а изживява в поетични образи срещата на душата си с красивото в природата. Такова е стихотворението На река Хебър: