Начало на реферати

Старобългарски паметници



6. Клоцов сборник. Ръкописът сега представя откъси (14 листа) от голям сборник с църковни проповеди. Наречен е по името на неговия бивш притежател австрийския граф Клоц. Сега части от него се пазят в библиотеката на град Триденте (Италия) и в един музей в град Инсбрук.Най-ново издание на паметиика приготви чешкият учен А. Достал. То е озаглавено: Clozianus, Прага, 1959. Към изброените главни старобългарски глаголически паметници се включват и малък брой незначителни по обем глаголически откъси, най-важни от които са така наречените Рилски глаголически листове,издадени от Ив. Гошев в София през 1956 г. Ще добавим още, че към старобългарските глаголически паметници се прибавя обикновено и един много кратък (17 листа) глаголически ръкопис от средата на X в., наречен Киевски листове, който съдържа известен брой моравизми. Този паметиик представя пряко наследство от развилата се на моравска почва славянска глаголическа книжнина, основите на която бяха положени от солунските братя Константин-Кирил и Методий. По своето съдържание Киевските листове са римокатолически служебник, преведен от латински език. Вън от моравизмите, които се отиасят до някои лексикални елементи и до една единствена фонетична черта, в езиково отиошение паметиикът отразява много добре особеностите на Кирило-Методиевите оригинали. Киевските листове бяха издадени от В. Ягич.


б) Кирилски паметници

1. Савина книга. Паметиикът е наречен така по името на своя преписвач поп Сава, който е отбелязал името си. По съдържание той е изборно евангелие. Писан е в Източна България и съдържа някои източнобългарски езикови черти. Пази се в Историческия музей в Москва. Издаден бе от руския учен В. Щепкин под заглавие Савина книга. Санктпетербург, 1903 г. Фототипно преиздание на този труд на В. Щепкин бе отпечатано в Грац в 1959 г.


2. Супрасълски сборник. Името си носи от Супрасълския манастир в околностите на Белосток, гдето е бил открит. Паметиикът е писан в Източна България и е най-обемният старобългарски ръкопис. Съдържа жития на светци и поучителни слова. Езикът му се отличава с някои нови, развили се покъсно в старобългарски език черти. Паметиикът бе издаден от руския учен С. Северянов под заглавие Супраслъская рукописът, Санктпетербург, 1904. Това издание бе преиздадено фототипно в Грац в 1956 г.


3. Енински апостол. Паметиикът, който произхожда от XI в., бе открит неодавна в казанлъшкото село Енина. Съдържа откъси от така наречения изборен апостол (праксапостол). Покрай апостолския текст в паметиика са поместени литургични песни, календарни податки и указания за изпълняване на черковни служби. Паметиикът бе издаден от К. Мирчев и Хр. Кодов под заглавие Енински апостол, старобългарски паметиик от XI в., София,1965 г.Вън от посочените погоре пообемни старобългарски кирилски ръкописи до нас са дошли и някои кратки откъси, които са познати в науката под следните наименования: Листове на Ундолски, Слуцки

псалтир, Хилендарски листове, Македонски кирилски лист, Зографски листове, Новгородски или Киприянови листове.Към старобългарските кирилски паметници включваме и няколко надписа, които произхождат от X—XI в. Доскоро най-стар кирилски старобългарски надпис се смяташе краткият текст върху надгробнатаплоча, която цар Самуил е поставил в 993 г. върху гроба на своите родители и братя. Издание на текста на тази плоча вж. у Йор. Иванов, "Български старини из Македония", София, 1931, 23—25. Неотдавна в Добруджа бе открит малък откъс от кирилски надпис от по-ранна дата,именно от 943 г. Също така неотдавна при разкопки около Преслав бе открит още един, дос-та обемен надгробен надпис, който може да се датува не по-късно от 972 г. Това е надгробен надпис на висш сановник от времето на царете Симеон и Петър, който е носел титлата чръгWбыля,а сам се е наричал Мостич. Подробно комплексно изследване и издание на надписа подготвиха българските учени Ст. Станчев, В. Иванова, М. Балан и П. Боев "Надписът на чъргубиля Мостич", София, 1955 г. Старобългарските кирилски надписи бяха обогатени с откриването в 1956 г. на един много ценен възпоме нателен надпис на цар Иван Владислав, внук на цар Самуил. Надписът е от 1015—1016 г. Текстът на надписа със сериозни грешки при разчитането му бе издаден от Йор. Заимов — "Битолският надпис на Иван Владислав, самодържец български" София 1970 г.

Старобългарски паметници facebook image
Публикувано от: Ивайло Георгиев

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.