Начало на реферати

Старобългарски паметници



а) Глаголически паметници

1. Зографско евангелие. Паметиикът представя четвероевангелие,т. е. съдържа евангелските разкази на четиримата евангелисти в последователен ред. Писан е бил в западнобългарска област в края на X в. До 1860г . се е намирал в българския светогорски манастир Зограф, отгдето носи своето наименование. Сега се пази в Ленинград в библиотеката на името на Салтиков-Шчедрин. Паметиикът съдържа 304 листа. По-архаичен е в своята фонетика. В морфологията на езика му има доста нови черти. Издаден бе в кирилска транскрипция от В. Ягич в 1879 г. под заглавие Quattuor evangeliorum codex glagoliticus olim Zographensis nunc Petropolitanus. Berolini, 1879. Ягичовото издание бе преиздадено фототипно в Грац в 1954 г. През XII в. в паметиика са били вмъкнати за запълване на загубени части от оригинала нови 17 листа, написани с по-ново глаголическо писмо. В последно време се изясни, че тези 17 листа представят палимпсест, т. е. че по-новото тяхно глаголическо писмое било написано върху изтрит глаголически евангелски текст от XI в. По такъв начин Зографското евангелие ни предлага данни от три старобългарски глаголически текста, между които се установяват известии различия в палеографско и езиково отношение.


2. Марийнско евангелие. Представя също така четвероевангелие.Открито е било в един гръцки светогорски манастир. В 1845 г. Паметиикът е бил отиесен от руския учен В. Григорович в Русия. Сега се пази в Москва. Съдържа 173 листа. Езикът на паметиика е по-стар в областта на морфологията. Във фонетиката му се наблюдават някои по-нови черти. Издаден бе от В. Ягич в 1883 г. под заглавие Quattuor evangeliorum versionis palaeoslovenicae codex Marianus glagoliticus — Мариинское четвероевангелие,Berolini—Sanktpeterburg, 1883. Изданието съдържа палеографски и граматичен анализ на текста на паметиика, а също така и речник. Преиздадено бе фототипно в Грац в 1960 г.


3. Асеманиево евангелие. Наречено е тъй по името на неговия откривател, учения ориенталист от XVIII в. И. Асемани, който го намира в един ерусалимски манастир и го оставя на съхранение във Ватиканската библиотека в Рим. Паметиикът представя изборно евангелие, в което евангелските разкази следват един след друг според реда, по който се прочитат в богослужението.Паметиикът е бил писан в западнобългарска област, по-точно в област, където е развивала своята дейност Охридската старобългарска просветна школа. Съдържа между другото и месецослов, в който се споменава името на Климент Охридски и годината (916) на неговата смърт. Паметиикът бе издаден фототипно от чешките учени Й. Вайс и И. Курц под заглавие Evangeliarium Assemani, т. I, Прага, 1929 г. В 1955 г. Й. Курц отпечата втория том на изданието, който съдържа кирилска транскрипция на паметиика.


4. Синайски молитвеник. Намира се в един манастир в планината Синай. Наброява сега 106 листа от някогашен много по-голям ръкопис. Съдържа молитви и някои наставления по черковния ритуал. Паметникът бе издаван няколко пъти. Последното и най-хубаво издание дължим на словенския учен Р. Нахтигал. То носи следното заглавие: Euchologium Sinaiticum, 1.1 (фототипно),Любляна, 1941, t. II (в кирилска транскрипция), Любляна, 1942.


5. Синайски псалтир. Намира се в същия манастир в планината Синай, в който се съхранява и Синайският молитвеник. Ръкописът е писан с известиа небрежност, вследствие на което са допуснати грешки.Изцяло взет, паметиикът представя голяма ценност и с по-редките си лексикални особености издава близост до първоначалните Кирило-Методиеви преводи. Най-добро издание на паметиика с подробен старобългарскогръцки речник приготви руският учен С. Северянов. Изданието носи заглавие Синайская псалтырь, Петроград, 1922 г.

Старобългарски паметници facebook image
Публикувано от: Ивайло Георгиев

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.