СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КИРИЛ

Художествена измислица и реалност изграждат внушенията за достоверност на старобългарското житие. Човешкият живот, разказан в текста като събитийна последователност, е обект на идеализация. Условията за придобиване на святост са предпоставени. Те съществуват предварително като нравствена същност и предопределеност на житийния герой за висша духовност, която неминуемо води до неговата сакрализация. Такъв е и пътят на художественото повествование в Пространно житие на Кирил.

Житието започва с експозиция характерен елемент за развитието на сюжетното действие за този жанр старобългарски творби. Историогеографските факти за произхода на Кирил и неговата национална принадлежност по майчина линия и до днес предизвикват спорове. Още в началото на житийния разказ реалност и фикция се сливат и започват да градят идеализирана представа за героя. За всеки факт съществува вероятност да е истински и същевременно измислен. Присъствието на символния знак на сокола в детството на славянския просветител е красиво художествено доказателство, че житийният разказ умело вплита фикция и реалност в повествованието. Показано красивото в разказаните събития от живота на Кирил е част от канонично задължителния за жанра процес на идеализация.

Втората част на творбата за деянията на Константин-Кирил като апостол на християнската мисия е пространна и съдържа разказ за трите основни мисионерски пътувания на героя при сарацините, при хазарите и при великоморавците. Всяко от тези пътувания е пресъздадено изчерпателно детайлно и последоватено. Случват се много чудеса, които доказват божествената сила и святост на Кирил. Житието въплъщава всички жанрови канонични изисквания.

Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината, не оставя човешкия род да отпадне, поради слабост Това той стори и в наше време, като ни издигна такъв учител, който просвети нашето племе, което поради слабост или по-право поради дяволска измама си беше помрачило разума и не искаше да ходи в светлината на Божиите заповеди. Прочее, ние излагаме неговото житие, което, , ни показва какъв беше той, та който иска, като слуша това, да му подражава, да възприеме бодростта и отхвърли леността

Константин-Кирил Философ е живият пример за подражание. Той е мисионерът просветител, реално страдащ за славянската културна кауза, но и агиогероят човекът, предопределен за първи светец в духовния календар на българи и славяни.

Синкретизмът при изграждане образа на Кирил е преди всичко в две посоки. От една страна, е уподобен на известни библейски архетипни образи, но от друга е жив човек, понесъл колебанията, болката и творческия си порив из цяла Европа, за да защити идеята на живота си. Не е случайно уподобяването му с библейския образ на апостол Павел. Често цитира фрагменти от негови послания. Върху проблемната им същност гради доказателствени аргументи за защита на теза и позиция в богословские диспути, които води с езичници и отрицатели на Бога.

Каноничният паралел между славянският учител и апостол Павел не е случаен. Кирил несъмнено е виждал духовното си родство с християнския проповедник. Затова е наречен от свои ученици, а по-късно и от потомците равноапостол. Сравнен с